Драконови сълзи

Може би всичко беше измама, илюзия, хипноза. Това щеше да обясни много неща. Вярно, щеше да повдигне нови въпроси, но щеше да обясни много.

Тялото му пулсираше, гърчеше се, променяше се вътре в дрехите. После дрехите потънаха в тялото, сякаш никога не са били отделно, а само част от самия него. За миг новата му форма се покри с остра черна козина. Над мощния врат се издигна огромна удължена глава. Раменете се приведоха и сгърчиха, проблеснаха зли жълти очи, жестоки зъби и дълги два пръста нокти като на върколак от филмите. Джанет беше гледала филма, чийто герой изобразяваше, защото Винс обичаше историите на ужасите и се отъждествяваше с убийците и зверовете, но не помнеше заглавието.

При предишните четири появявания съществото всеки път приемаше различен образ, сякаш да я впечатли с репертоара си. Но Джанет бе неподготвена за сегашното му преобразяване. Превъплъщението във вълк изчезна още преди тялото да се оформи напълно и пак прие човешки вид, но вече не на ченгето. Винс. Чертите на лицето бяха още само загатнати, когато Джанет разбра, че пред нея ще се изправи мъртвият й съпруг.

Възкресението на Винс, погребан под пясъците на Аризона преди цяла година, потресе Джанет повече от всичко досегашни постъпки или превъплъщения на съществото. Тя най-накрая изкрещя от страх. Дани също извика и се притисна още по-плътно до нея.

Кучето не прояви обичайната страхливост на уличните помияри. То спря да скимти и реагира така, сякаш Джанет и Дани го бяха отгледали от кутренце — оголи зъби, изръмжа и изтрака челюсти във въздуха в знак на предупреждение.

Съществото вече беше точно копие на Винс — гол както в мига, когато Джанет го бе нападнала в съня. По гърлото, гърдите и корема изпъкваха настръхнали морави петна, които сякаш блестяха на фона на бледата кожа. После Джанет осъзна, че тесните следи не са контузии, а са раните от кухненския нож, с който го уби. Зейналите рани не кървяха, но разкъсаната плът изглеждаше ужасно.

Винс протегна ръка към нея.

Кучето го нападна. Свободният живот по улиците не го беше направил слабак или страхливец. Рошльо беше силен и мускулест и се стрелна към привидението като птица.

Ръмженето му изведнъж спря и той целият увисна във въздуха като по чудо. Тялото остана извито в дъга за нападение. Сякаш беше образ на видеолента, спрян с едно натискане на копчето. Спрян кадър. По устните и по козината около муцуната имаше пяна, а зъбите блестяха студено като редица малки и остри ледени висулки.

Евкалиптовото клонче със сребристозелените листа висеше във въздуха от лявата страна на Джанет, кучето от дясната. Сякаш атмосферата бе кристализирала и запечатала мига на храброст на Рошльо за вечността и все пак Джанет успя да поеме въздух, когато се сети да опита.

Винс пристъпи към нея, без да обръща внимание на кучето.

Джанет се обърна и хукна, като повлече Дани след себе си. Очакваше да замръзне всеки миг. Какво ли щеше да почувства? Щеше ли пред очите й да падне тъмна пелена или щеше да вижда как Винс застава очи в очи с нея? Щеше ли да потъне в тишина или щеше да чува омразния глас на мъртвеца? Щеше ли да изпита болката от всички посипали се върху нея удари или щеше да е безчувствена като увисналото евкалиптово клонче?

През алеята профуча бесен вятър като водна стена при наводнение и едва не я повали на земята. Светът пак се изпълни със звуци.

Джанет се обърна точно навреме, за да види как Рошльо оживява и довършва прекъснатия си скок. Нямаше обаче кого да напада. Винс бе изчезнал. Кучето се приземи на паважа, подхлъзна се, олюля се и се прекатури. После пак скочи на крака и разтърси глава уплашено и объркано. Търсеше плячката си, която бе изчезнала пред очите му.

Дани плачеше.

Заплахата като че ли беше преминала. На задната уличка нямаше никого, освен Джанет, сина й и кучето. Въпреки това тя задърпа Дани към колата. Изпитваше огромно желание да се махне и непрекъснато поглеждаше обраслата падина и дълбоките сенки между грамадните дървета, покрай които минаваше. Не изключваше възможността духът да изпълзи отново от леговището си, за да се нахрани със сърцата им по-рано от обещания срок.

Проблесна светкавица. Тътенът на гръмотевиците се засили и приближи.

Въздухът миришеше на приближаваща се буря. Дъхът на озон напомни на Джанет за острата миризма на гореща кръв.

8

Хари Лайън седеше на една маса в задната част на закусвалнята. С дясната ръка здраво стискаше чаша вода, а лявата беше свита в юмрук върху бедрото. От време на време отпиваше вода. Всяка глътка му се струваше все по-студена, сякаш чашата попиваше от дланта му мраз, а не топлина.

Плъзна поглед по преобърнатите мебели, разбитите саксии, счупените стъкла, разпиляната храна и засъхващата кръв. Девет ранени бяха откарани, но две мъртви тела лежаха още там, където бяха паднали. Работеха полицейският фотограф и лаборантите.