Другата Болейн

Той ме погледна още веднъж и в пронизващите му втренчени очи видях цял един свят, в който той беше господарят.

— Хайде, разказвайте — подкани ме той отново.

— Кралят й заяви, че се опитва да анулира брака им, защото той е невалиден.

— А тя?

— Тя го обвини за Ана и той не отрече.

В очите на чичо ми блесна дивашка радост.

— Какво правеше, когато я оставихте?

— Молеше се — отвърнах.

Чичо стана от бюрото и дойде до мен. Той взе замислено ръката ми и каза тихо.

— Желаете да видите децата си това лято, прав ли съм, Мери?

Желанието да посетя Хевър, малката Катерина и момченцето ми, ме замая. Аз затворих за миг очи, и ги видях пред себе си, почувствах ги в прегръдките си. Долавях сладкия бебешки аромат на чисти косици и затоплена от слънцето кожа.

— Ако се справите добре, ще ви пусна да прекарате в Хевър цялото лято, докато кралският двор е на път. Можете да прекарате лятото с децата си, необезпокоявана от никого. Когато си свършите работата, ще ви освободя от задълженията ви тук, в двора. Обаче ще трябва да ми помогнете да изпълня тази задача, Мери. Трябва да ми кажете какво точно смята да прави кралицата.

От гърдите ми се откъсна приглушена въздишка.

— Тя каза, че ще пише на племенника си. Каза още, че си има собствени начини да му го изпрати.

Той се усмихна.

— Очаквам от вас да откриете как тя изпраща писмата си до Испания и да дойдете, за да ми го кажете. Направете го и ще бъдете с децата си само след една седмица.

Почувствах се предателка, но потиснах това усещане.

Чичо се върна на писалището и се зае с книжата.

— Можете да си вървите — каза той безгрижно.

Когато влязох в стаята, кралицата седеше зад писалището си.

— О, лейди Кери, бихте ли запалили още една свещ? Едва виждам какво пиша.

Запалих всички свещи на един свещник и го сложих близо до листа, на който пишеше. Видях, че е на испански.

— Бихте ли повикали сеньор Фелипес? — попита тя. — Имам поръчка за него.

Поколебах се, но тя вдигна поглед от листа и ми кимна леко, така че се поклоних и се отправих към вратата, където стоеше стражата.

— Доведете сеньор Фелипес — наредих аз кратко.

Фелипес дойде след малко. Той отговаряше за дворцовата посуда. Беше мъж на средна възраст — пристигнал от Испания, когато Катерина се омъжи. Беше останал да служи в домакинството и въпреки че се беше оженил за англичанка и децата му бяха англичани, беше съхранил испанския си акцент и любовта си към Испания.

Въведох го в стаята. Кралицата хвърли поглед към мен.

— Оставете ни насаме — каза тя. Видях, че сгъва писмото и го запечатва със собствения си пръстен с печат, на който бе изобразен нар, хералдическият символ на Гранада.

Аз седнах пред вратата и зачаках като шпионин, какъвто и в действителност бях, докато не го видях да излиза, прибирайки писмото под дрехата си, и отидох да търси чичо Хауърд, за да му разкажа всичко.

Сеньор Фелипес напусна двора на следващия ден. Чичо ми ме срещна, когато се разхождах по виещата се нагоре към замъка Уиндзор пътечка.

— Можете да тръгвате за Хевър — съобщи той кратко. — Свършихте работата си.

— Чичо?

— Ще заловим Фелипес, когато се качи на кораба от Дувър за Франция — каза той. — Това ще се случи достатъчно далеч от кралския двор, за да не стигне до ушите на кралицата. Писмото до племенника й ще бъде в наши ръце и това ще бъде краят й. Ще имаме доказателство за нейното предателство. Уолси е в Рим и кралицата ще трябва да се съгласи на развод, за да спаси кожата си. Кралят ще бъде свободен да се ожени повторно. Още това лято.

Спомних си как кралицата се надяваше, че ако само успее да запази положението си до есента, ще бъде спасена.

— Това лято ще е годежът, а есента, след като се върнем в Лондон, ни чака публична коронация.

Аз преглътнах. Мисълта, че сестра ми щеше да бъде коронясана за кралица на Англия, а аз ще съм захвърлената блудница на краля, ме вцепени.

— А аз?

— Вие можете да отидете в Хевър. Когато Ана стане кралица, ще се върнете в кралския двор, за да бъдете нейна придворна дама — тогава тя ще има нужда от подкрепата на семейството си. Засега обаче, нямате повече работа тук.

— Мога ли да тръгна още днес? — това беше всичко, което успях да попитам.

— Ако намерите кой да ви отведе.

— Мога ли да помоля Джордж за това?

— Да.

Аз му се поклоних и тръгнах с бърза крачка нагоре по хълма.

— Добре се справихте с Фелипес — добави чичо ми на тръгване. — Това ще ни даде времето, което ни беше необходимо. Кралицата смята, че помощта ще дойде всеки момент, но всъщност остава съвсем сама.

— За мен е удоволствие да служа на рода Хауърд — отвърнах лаконично. По-добре беше да не казвам никому, че ако всички мои роднини с изключение на Джордж, изведнъж се окажеха в семейната гробница, нямаше да почувствам никаква загуба.

Джордж се връщаше от езда с краля и не му се искаше да се качва отново на седлото.

— Главата ме боли. Снощи пих и играх комар до късно. Франсис е невъзможен… — той млъкна. — Няма да тръгна за Хевър днес, Мери, няма да го понеса.