Другата Болейн

— Той заявил, че желае да бъде изпратен с охрана от Дувър до Испания, но това било само маневра. Имал в себе си писмо от кралицата за племенника й и успял да изиграе краля. Заминал със специално нает от Лондон кораб още същата сутрин за Испания. Когато разбрали, че са го изпуснали, той вече бил в открито море. Той предал писмото от кралицата на испанския император; и това, което последва, е истински кошмар.

Почувствах как сърцето ми заби силно. Сложих ръка на шията си, сякаш за да успокоя пулса си.

— Какъв кошмар?

— Уолси е още в Европа, но папата е предупреден и няма да го приеме като съветник. Никой от кардиналите няма да го подкрепи, а за капак на всичко се провалиха дори очакванията за сключване на мир. Отново сме във война с Испания. Кралят веднага изпрати своя министър право в Орвието, където са затворили папата, за да поиска от него да анулира самия брак, и да позволи на Хенри да се ожени за онази, която избере, била тя такава, с чиято сестра той вече е споделял постеля, била и някоя, която вече е притежавал. Или за една истинска блудница, или за нейната сестра.

Аз ахнах.

— Той иска разрешение да се ожени за тази, с която вече е бил? Господи, той има предвид мен?

Резкият смях на Уилям раздра въздуха.

— Става въпрос за Ана. Иска да е сигурен, че ще се ожени за нея, дори в случай, че преспи с нея преди това. Тези събития не създават добро име на момичетата от семейство Болейн, нали?

Облегнах се на стола и си поех дъх. Не исках да слушам упреците на мъжа си относно нашето целомъдрие.

— И?

— Сега всичко зависи от негово светейшество, който е в ръцете на племенника на кралицата в замъка Орвието и мисля, че е доста невероятно — а на вас не ви ли се струва също така? — да издаде папски декрет, узаконяващ най-порочните деяния, за които човек може да помисли: кралят да спи първо с една жена, след това със сестра й, и накрая да се ожени за една от тях. Най-малко пък би разрешил това на крал, чиято съпруга има неопетнена репутация и чийто племенник господства над Европа.

Аз казах задъхано:

— Значи ли това, че кралицата спечели?

Той кимна.

— За пореден път.

— Как е Ана?

— Тя е очарователна — отвърна той. — Сутрин е първа на крак. По цял ден се смее и пее, радва окото и занимава ума, ходи с краля на литургия, язди с него по цял ден, разхождат се заедно в градината, гледа го как играе тенис, седи до него, когато служителите му четат писмата, играят игри на думи, четат заедно философски книги, които тя обсъжда като същински теолог, танцува по цели нощи, организира маскени балове и забави, и си ляга последна.

— Наистина ли? — попитах аз.

— Тя е идеалната любовница — отвърна той. — Не подгъва крак. Очаквах досега да се е строполила мъртва от преумора.

В стаята се възцари мълчание. Той пресуши чашата си.

— Значи положението е каквото беше досега — казах аз невярващо. — Никакъв напредък.

Той ми се усмихна добродушно.

— Не, според мен вие сте в много по-лошо положение отпреди — отговори той. — Защото сега сте в открито поле и всеки ловец знае къде е жертвата. Хауърд излязоха от прикритието. Сега всеки знае, че се стремите към трона. Преди създавахте впечатление, че преследвате само титли и богатства, като всеки от нас, само дето вие бяхте малко по-хищни от останалите. А днес всички знаем, че се целите в най-високата ябълка на дървото. Всички ще ви мразят.

— Не и мен — възразих аз бурно. — Аз оставам тук.

Той поклати глава.

— Вие идвате в Норфолк с мен.

Аз замръзнах.

— Какво искате да кажете?

— Вече не сте нужна на краля, но на мен ми трябвате. Момичето, за което се ожених, е все още моя жена. Ще дойдете в дома ми и ще живеем заедно.

— Но децата…

— Ще дойдат с нас — каза Уилям. — Ще живеем така, както аз пожелая. Както аз кажа — натърти той.

Изправих се на крака и изведнъж почувствах, че ме обзема страх от този човек, за когото се бях омъжила, с когото бях споделила постелята, ала така и не опознах.

— Аз все още принадлежа на влиятелно семейство — казах предупредително.

— Наистина трябва да бъдете благодарна за това — отвърна той. — Защото ако не беше така, щях да ви оставя още преди пет години, когато за първи път ми сложихте рога. Настъпиха тежки времена за съпругите, мадам, и ми се струва, че в кашата, която забърка вашето семейство, ще ви стане ясно, че сега много лесно може да се подхлъзнете и да паднете на земята.

— Не съм направила нищо друго, освен да следвам волята на семейството си и на своя крал — гласът ми прозвуча уверено — не исках да се издам, че се страхувам от него.

— А сега ще трябва да следвате волята на съпруга си — каза той с най-нежен глас. — Толкова съм доволен, че минахте такъв дълъг курс на обучение.