Другата Болейн

Събличах се бавно и се чудех на собственото си нежелание. Десетки пъти бях споделяла ложето на краля, без да изпитвам никакво желание, като само следвах неговото и го задоволявах. Всеки един път през изминалата година, когато си лягах с него, знаейки, че желае Ана, аз го прегръщах против волята си, шепнех „любими“ и считах себе си за блудница, а мъжа до себе си — за глупак, който не отличава истински стойностното от онова, което блести само на пръв поглед.

Така че сега аз не бях тринадесетгодишната девственица, която навремето беше споделила постелята си с този мъж за първи път, за да се консумира брака ни. Ала все още не бях и толкова цинична, че да се приготвя да легна до този мъж, когото донякъде считах за враг, без никаква боязън. Уилям имаше да ми връща доста и аз се страхувах от него.

Той не бързаше. Качих се на леглото и се престорих на заспала, когато вратата се отвори и той влезе в стаята. Чувах как се разхожда из стаята и се съблича, за да дойде при мен. Усетих как повдига завивките и ги придърпва към голите си рамене.

— Не спите ли още?

— Не — признах си аз.

Ръцете му намериха моето лице в тъмнината, той погали шията и раменете ми, и продължи към кръста. Носех ленената си нощница, но усещах хладните му ръце през тънкия плат. Чух как дишането му се ускори. Той ме придърпа към себе си и аз не се възпротивих, а разтворих крака, готова да го приема, както правех винаги с Хенри. Сепнах се за миг и помислих, че не знам какво трябва да правя с мъж, който не е Хенри.

— Не ме ли желаете?

— Разбира се, че ви желая. Аз съм ваша съпруга — казах безизразно.

Бях се уплашила, че той може да използва претекста, че съм го отблъснала, за да ме изостави; ала по неговата разочарована въздишка разбрах, че той действително се бе надявал на по-топъл прием.

— Тогава нека да спим.

Почувствах такова облекчение, че не посмях да кажа нито думичка, за да не го накарам да промени решението си. Лежах, без да мърдам, докато той не се обърна с гръб към мен, придърпа одеялото до раменете си, зарови главата си във възглавницата и притихна. Едва тогава си позволих да се отпусна и да изтрия от лицето си неискрената Хауърдовска усмивка. Унесох се в сън. Бях преживяла поредната вечер, бях все още в Хевър, и бъдещето беше пред рода Хауърд. Утрешният ден можеше да донесе какво ли не.

Бяхме разбудени от чукане по вратата. Скочих от леглото още преди Уилям да е успял да се събуди и да улови ръката ми. Открехнах вратата и казах остро:

— Тихо, господарят спи — сякаш това стоеше на първо място, а не желанието ми да избягам от леглото му колкото се може по-бързо.

— Имате важно съобщение от мистрес Ана — каза слугата и ми подаде писмото.

Безкрайно желаех да наметна някой плащ и да се усамотя някъде далеч от него, за да го прочета, но Уилям беше вече станал.

— От нашата мила сестричка — каза той подигравателно. — И какво пише?

Нямах друг избор, освен да отворя писмото пред него и да се моля на Бога, че поне веднъж в целия си егоистичен живот е помислила за някой друг.

Сестро,

Аз и кралят повеляваме ти и съпругът ти да ни посрещнете в Ричмънд, където всички ще се повеселим заедно.

Ана

Уилям протегна ръка, за да вземе писмото. Аз му го подадох.

— Досетила се е, че идвам при вас, щом ме е видяла да напускам двора — забеляза той. Аз не отвърнах. — Значи така — с един замах ще се освободите от мен — каза той с горчивина. — И ето ни отново там, където бяхме.

Той изказа с думи точно това, което си мислех, но по резкия му тон разбрах, че е наскърбен. Рога на главата не бяха най-приятната украса, а той ги беше носил цели пет години. Доближих се бавно до леглото. Подадох му ръка.

— Аз съм вашата законна съпруга — промълвих нежно. — И никога не съм го забравяла, въпреки че съдбата ни запрати така далеч един от друг. Ако някога заживеем като истински мъж и жена, Уилям, вие ще се убедите, че ще съм ви добра съпруга.

Той ме погледна.

— Да не би това да са думите на една Хауърд, която се страхува да не би вятърът да промени посоката си и е преценила, че би било по-сигурно да заложи на живот като лейди Кери, вместо да се окаже „другата Болейн“ в случай, че първата се провали?

Неговото предположение беше толкова точно, че трябваше да извърна глава, за да не види той истината в очите ми.

— О, Уилям — казах укорително.

Той ме придърпа близо до себе си, хвана брадичката ми и я повдигна.

— Любима моя съпруго — произнесе той саркастично.

Затворих очи, за да избегна изучаващия ме поглед и тогава, за моя изненада, усетих топлината на лицето му и нежна, лека и мила целувка по устните си. Почувствах как желанието се надига в мен, като настъпила изведнъж, отдавна забравена пролет. Обвих ръце около шията му и го придърпах малко по-близо до себе си.

— Снощи не сложих добро начало — каза той нежно. — Така че по-добре не сега и не тук. А може би някъде наблизо и не след дълго, съгласна ли сте, малка моя съпруго?

Аз му се усмихнах и прикрих облекчението си, че нямаше да бъда отведена в Норфолк.