Другата Болейн

— Наблизо и не след дълго — съгласих се аз. — Когато пожелаете, Уилям.

Есента на 1527

В Ричмънд Ана беше истинска кралица, макар и некоронована. Бяха й предоставени нови покои, съседни на кралските, имаше собствени придворни дами, както и десетки нови рокли, скъпоценности, няколко ловни коня, които яздеше по време на разходките си с краля. Тя беше до Хенри, когато съветниците му обсъждаха с него делата на страната, и седеше на собствен стол от едната му страна. Единствено в голямата зала, когато идваше истинската кралица, Ана се оттегляше на една от масите, които бяха под нивото на подиума, докато Катерина вечеряше в цялото си величие.

Аз трябваше да спя в покоите на Ана — отчасти, за да й помагам, така че да не изтълкува някой постоянната й близост с краля като доказателство, че те са любовници; ала най-вече бях там, за да го държа на разстояние. Той я желаеше отчаяно и твърдеше, че след като са вече сгодени, могат да споделят и леглото си. Ана използваше всички трикове, които й дойдеха на ум. Тя протестираше в името на своята девственост и казваше, че никога нямало да си го прости, ако подаряла моминството си преди брака, въпреки че Господ бил свидетел как силно го желаела тя. Добавяше, че никога нямало да си го прости, ако не му се отдаде в първата брачна нощ като чиста девойка — макар Бог да бил свидетел как копнеела тя за него. Казваше му, че ако я желаел толкова, колкото казвал, той би харесвал святата чистота на душата й — въпреки че сам Господ знаел… дрън-дрън — и освен това се бояла, че имало нещо, което я теглело силно към него, но в същото време я дърпало назад, и че имала нужда от повече време.

— Колко ли дълго може да се проточи това? — сопна се тя веднъж на мен и на Джордж. — За Бога! Колко може да му трябва на един глупав писар да отиде до Рим, да вземе разрешението и да се върне обратно? Колко време му трябва?

Ние се бяхме оттеглили в спалнята си, която беше в дъното на покоите и беше единственото място в целия замък, където можехме да се уединим. Навсякъде другаде бяхме изложени на чужди погледи. Всички наблюдаваха Ана и се опитваха да доловят дали интересът на краля не е намалял или пък накрая не си е легнал с нея. Стотици очи я изучаваха, за да разберат дали е бременна или пък изоставена. Аз и Джордж понякога се чувствахме като нейна стража, а в други дни, например като днешния, ни се струваше, че сме истински затворници. Тя се разхождаше нервно нагоре-надолу из ограниченото пространство между леглото и прозореца, без да може да застане на едно място или да спре да мърмори.

Джордж я хвана за ръката и я принуди да спре. Само с един поглед ми каза, че трябва да я хвана отзад, ако започне да буйства.

— Ана, успокой се. Всеки момент трябва да излезем да гледаме състезанието с лодки. Трябва да си сдържана.

Ана потрепери в прегръдките му, гневът й внезапно се изпари и раменете й се отпуснаха.

— Толкова съм изморена — прошепна тя.

— Зная — отвърна й той непоколебимо. — Но всичко това може да продължи малко по-дълго, Ана. Ти се състезаваш за най-голямата награда на света. Трябва да се подготвиш за дълга игра, изискваща от теб много умения.

— Само да можеше да умре! — пламна тя изведнъж.

Погледът на Джордж за миг се приплъзна към здравата дървена врата.

— По-тихо. А може и така да стане — каза той. — Или пък Уолси да е успял. Представи си, че точно сега идва по течението на реката, а ти можеш да бъдеш омъжена за краля още утре, да отидеш в кралското ложе вечерта, а на сутринта вече да си бременна. Успокой се, Ана. Всичко зависи от това да запазиш добрия си външен вид.

— И нрав — допълних аз.

— Как смееш да ми даваш съвети?

— Той не търпи избухливи жени — предупредих я. — Прекарал е толкова години в брак с Катерина, а тя не се е осмелила дори да направи физиономия, а какво остава да му повиши тон. Сега ще ти позволи много, защото е луд по теб. Ала след това няма да изтърпи нито една от твоите сцени.

Тя даваше вид, че ще избухне отново, но после кимна и призна, че в съвета ми има някаква доза здрав разум.

— Да, знам. Ето защо вие двамата сте ми необходими.

И двамата пристъпихме по-близо до нея, Джордж все още стискаше ръцете й, а аз сложих моите на хълбоците й.

— Зная — каза Джордж. — Всички сме в кюпа. Каквото и да правим, то е за всички нас: Хауърд и Болейн. Всички ние се издигаме или падаме, в зависимост от това какво се случи. Изчакваме и залагаме на едро. Ти трябва да водиш шествието, Ана. Но всички ние сме зад гърба ти.

Тя кимна и се обърна към огромното огледало, окачено на стената, отразяващо светлината от градината и реката навън. Бутна назад шапчицата си и затегна перлената си огърлица. Обърна глава настрани, погледна изпод вежди отражението си, и на лицето й изгря лукава и многообещаваща усмивка.

— Готова съм — каза тя.

Ние се отдръпнахме, сякаш тя беше вече кралица. Когато я видяхме да излиза през вратата с високо вдигната глава, Джордж и аз разменихме погледи на играчи, състезаващи се за един отбор, които бяха избутали водача в играта напред и се готвеха да го последват.