Другата Болейн

— Не! — извика тя, съвсем извън контрол. — Защото вие сте глупак, а аз съм влюбена в един глупак, което прави от самата мен глупачка. Аз няма да ви слушам, но вие ще продължавате да слушате всички онези злобни мижитурки, които забиват отровните си жила във вас!

— Ана!

— Не! — извика тя и се дръпна от него.

Той скочи и я хвана. Тя го заблъска и заудря по подплатените рамене на жакета му. Придворните потръпнаха, виждайки как обиждат монарха на Англия, но никой не знаеше как да реагира. Хенри хвана ръцете й, изви ги зад гърба й, така че лицето й се оказа съвсем близо до него, все едно, че правеха любов — тялото й беше прилепнало до неговото, а устата му беше толкова близо, че можеше да се доближи, да я целува или хапе. Видях, че в мига, в който я притегли към себе си, на лицето му се изписа желание.

— Ана — повтори той, но със съвсем различен тон.

— Не — каза тя отново, но с усмивка.

— Ана.

Тя затвори очи и отпусна главата си назад, така че той да може да целуне очите и устните й.

— Да — прошепна тя.

— Боже Господи — прошепна ми Джордж. — Значи така го разиграва?

Аз кимнах, тя се извърна в обятията му и те продължиха заедно нататък, с докосващи се тела — ръцете му обвиваха раменете й, а нейната ръка беше около кръста му. Те изглеждаха така, сякаш им се искаше да се отправят към спалнята, вместо по крайречната алея. Лицата им грееха от желание и задоволство, сякаш кавгата им е била страстна любовна игра.

— И всеки път се карат, след което се сдобряват?

— Да — казах аз. — Това им замества страстта на любенето, не смяташ ли? Те започват да се надвикват, докато накрая не притихнат в обятията си.

— Той трябва да я боготвори — каза Джордж. — Тя му се нахвърля, а след това си остава така притисната в обятията му. Не е ли една истинска сладострастна блудница? Въпреки че съм й брат, бих я обладал още сега. Може да подлуди всеки мъж.

Аз кимнах.

— Тя винаги се предава; но винаги го прави няколко минути след като е станало твърде късно. Тя винаги продължава споровете до самата граница и дори я прекрачва.

— Това е много опасна игра, за да си позволява човек да я играе срещу един пълновластен монарх.

— А какво друго й остава? — попитах го аз. — Нали трябва някак да го задържи. Тя трябва да бъде крепостта, която той отново и отново обсажда. Трябва някак да поддържа пламъка.

Джордж сложи ръката ми на лакътя си и ние последвахме кралската двойка по алеята.

— А какво ще стане с графинята на Нортъмбърланд? — попита той. — Никога ли няма да успее да разтрогне брака си на основанието, че е съществувало предварително споразумение за женитба между Хенри Пърси и Ана?

— Със същия успех може да почака да овдовее — казах аз грубо. — Не можем да си позволим на името на Ана да чернее петно. Графинята завинаги ще си остане женена за някого, който винаги е обичал друга. По-добре изобщо да не беше ставала графиня, а да се беше омъжила за някого, който я обича.

— Всички ли сте на любовна вълна тези дни? — попита Джордж. — Да не би твоя господин Никой да ти е дал този съвет?

Аз се засмях така, сякаш ми беше безразлично.

— Мистър Никой вече го няма — казах аз. — И е хубаво, че се отървах. Мистър Никой е едно нищо, както трябваше да се досетя.

Лятото на 1532

Мистър Никой, Уилям Стафорд, се върна на служба при чичо ни през юни. Той дойде, за да ме намери и да ми каже, че се е върнал в кралския двор и че ще ме изпрати до Хевър, когато съм готова за тръгване.

— Вече помолих сър Ричард Брент да ме придружи — казах аз хладно.

С удоволствие видях, че това го изненада.

— Мислех, че може да ми позволите да остана и да извеждам децата на езда.

— Колко мило от ваша страна — казах аз ледено. — Може би следващото лято — после обърнах гръб и си тръгнах, преди той да успее да измисли каквото и да било, за да ме задържи. Почувствах погледа му и ми се стори, че съм му го върнала до някъде, задето се беше задявал с мен и се бе отнасял с мен като с глупачка, докато през цялото време е имал намерение да се жени за друга.

Сър Ричард остана само няколко дни, което беше облекчение и за двама ни. Той не ме харесваше, когато бяхме в провинцията — там вниманието ми беше ангажирано с децата и се интересувах от хората, обитаващи земите ни. Предпочиташе ме в двора, където нямах други занимания освен да флиртувам. За негово облекчение, което не можа напълно да прикрие, той беше извикан от краля, за да планира кралско посещение във Франция.

— Мисълта, че трябва да ви напусна, ме съсипва — каза той, докато чакаше да изведат коня му от конюшните, застанал до рова и окъпан от слънчева светлина. Децата бяха пуснали клонки по течението, а аз се смеех, докато ги гледах.

— Ще отиде цяла вечност — казах аз. — Това не е някой бърз поток.

— Уилям ни направи лодки с платна — каза ми Катерина, без да откъсва поглед от клонката си. — И те отиваха, накъдето ги духне вятъра.

Аз насочих вниманието си към моя съсипан обожател.

— Ще ни липсвате, сър Ричард. Моля да предадете моите благопожелания на сестра ми.

— Ще й съобщя, че провинцията ви отива като зелено кадифе, обгърнало диамант — каза той.