Другата Болейн

— Нищо — казах аз непоколебимо. — Джордж беше при нас и ние не правехме нищо друго, освен да пием по чаша вино.

— Именно Джордж и никой друг? — попита той остро.

— А кой друг?

— Това питам и аз.

— Не можете да поставяте непорочността на Ана под съмнение.

— Откакто я помня, върти опашка около мъжете.

Дори аз не можех да преглътна тази несправедливост.

— Тя върти опашка около краля, точно както вие й заповядахте.

— И така, къде е тя сега?

— В градината с краля.

— Отидете право при нея и й заръчайте да отрича всичко, свързано с Хенри Пърси. Никакъв годеж и никакво предварително съглашение. Само едно пролетно увлечение на двама млади. Един паж, решил да пофлиртува с една от придворните дами. Нищо повече. Освен това добавете, че тя не е откликнала на чувствата му. Заслепеният е бил той. Разбрахте ли?

— Има хора, които са осведомени, че е било точно обратното.

— Всички са вече купени — каза той. — Освен Уолси, но той е мъртъв.

— Може той да е казал на краля още тогава, когато никой не подозираше, че Хенри може да се влюби в Ана.

— Той е мъртъв — каза чичо ми с наслада. — И не може да потвърди думите си. А всички останали ще ги заболят устите да повтарят, че Ана е чиста като Дева Мария. И най-настоятелно ще държи на това Хенри Пърси. Само неговата проклета съпруга е отчаяна дотолкова, че е готова да рискува всичко, за да се освободи от този брак.

— Защо го мрази толкова? — зачудих се аз.

Той се засмя остро.

— Боже Господи, Мери, вие сте най-очарователната глупачка. Защото той беше женен за Ана, и тя го знае. И защото след като я загуби, той изпадна в меланхолия и от онзи миг нататък той е една развалина. Нищо чудно, че тя не го иска за съпруг. А сега отивайте да намерите сестра си и започвайте с лъжите. Отворете широко хубавите си очи и лъжете заради всички нас.

Открих Ана и краля на крайречната алея. Тя му говореше нещо със сериозно изражение на лицето, а той бе привел глава към нейната, сякаш се боеше да не изпусне и думичка. Тя вдигна очи и ме видя.

— Нека Мери ви каже — каза тя. — Тя спеше при мен, още когато бях само едно от новодошлите в двора момичета.

Хенри ме погледна и аз можах да видя болката, изписана на лицето му.

— Говорим за графинята на Нортъмбърланд — обясни Ана. — Сипе клевети по мой адрес, за да се освободи от брак, който й е омръзнал.

— Какво може да казва?

— Все едни и същи клюки. Че Хенри Пърси е бил влюбен в мен.

Аз се усмихнах на краля възможно най-приветливо и самоуверено.

— Разбира се, че беше, ваше величество. Не помните ли какво беше в началото, когато Ана дойде в двора? Всички бяха влюбени в нея. Включително и Хенри Пърси.

— Чува се, че е имало годеж — каза Хенри.

— С графа на Ормънд? — попитах аз бързо.

— Семействата не можаха да се споразумеят за зестрата и титлата — каза Ана.

— Имах предвид между вас и Хенри Пърси — каза той настойчиво.

— Нищо не е имало — млад мъж и момиче, срещнали се в кралския двор, едно стихотворение, няколко разменени думи, нищо особено.

— А за мен написа три стихотворения — казах аз. — Той беше най-бездейният паж, който кардиналът някога е имал. Все пишеше стихове, при това за кого ли не. Колко жалко, че накрая се ожени за жена без никакво чувство за хумор. Ала слава на Бога, че тя няма слабост към поезията, защото тогава би забягнала много по-отдавна!

Ана се разсмя, но ние не можехме да отклоним мислите на Хенри от пътя им.

— Тя твърди, че имало предварително споразумение — настоя той. — Съгласно което вие и той сте били сгодени.

— Казах ви, че не сме били — в тона, с който Ана му противоречеше, имаше острота.

— Но защо й е да го твърди, ако това не е вярно? — попита Хенри.

— За да се отърве от съпруга си! — сопна му се Ана.

— Ала защо й е да избира тъкмо тази лъжа, а не някоя друга? Защо не е казала, че е бил женен за Мери, например? Нали и за нея е писал стихове?

— Очаквам и това от нея — казах аз ядосано, с надеждата да забавя избухването на Ана. Но ядът й нарастваше и тя не можеше да се сдържа повече. Тя издърпа ръката си от лакътя му.

— Какво се опитвате да кажете? — попита тя. — Каква ме наричате? Може би омърсена? При това докато стоя тук, пред вас, и ви се кълна, че никога, никога не съм поглеждала друг мъж? И сега вие — тъкмо вие от всички хора на този свят — ме обвинявате, че съм имала предварително споразумение! Вие! Който ме търсехте и ухажвахте при жива съпруга? Кой от нас е по-близо до бигамията, как смятате? Мъжът, чиято съпруга е заточена в хубавото Хартфордширско имение, заобиколена от свой двор, която всеки може да посети — тази кралица в заточение, или девойката, за която някога някой написал поема?

— Бракът ми е незаконен! — извика в отговор Хенри. — Както е известно на всеки римски кардинал!

— Но се е състоял! Както знае всеки мъж, всяка жена и всяко дете в Лондон. И не сте пестили средства да го отпразнувате, Бог е свидетел. Тогава това събитие достатъчно ви е радвало! Ала при мен нищо не се е случило, не сме си разменяли никакви обещания, никакви пръстени — нищо, нищо! И вие ме измъчвате заради това нищо.

— За Бога! — изруга той. — Ще ме изслушате ли?