Другата Болейн

— Благодаря ви — отвърнах аз. — Знаете ли дали целият кралски двор ще замине за Франция?

— Ще идат благородниците, кралят, мистрес Ана и придворните й дами — каза той. — А аз трябва да се погрижа за всяка спирка по пътя ни през Англия.

— Сигурна съм, че не може да се намери по-благонадежден благородник за тази работа — казах аз. — Защото пътуването дотук във вашата компания беше въплъщение на удобството.

— Мога да ви придружа и по обратния път — предложи той.

Аз сложих ръка на остриганата главица на Хенри.

— Ще остана малко по-дълго — казах аз. — Бих желала да прекарам тук лятото.

Не се замислях как щях се прибирам обратно в двора — бях така щастлива с децата, огряна от слънцето в Хевър, и така спокойна в скромния си замък, под родното небе. Ала в края на август получих кратка бележка от баща си, в която ми съобщаваше, че Джордж ще дойде да ме вземе на следващия ден.

На вечеря всички бяхме унили. Децата ми бяха пребледнели и ококорили очички от мисълта за раздялата. Пожелах им лека нощ, седнах до леглото на Катерина и я зачаках да заспи. Това отне много време. Тя с усилие държеше очите си отворени, защото знаеше, че заспи ли веднъж, щеше да дойде нощта, а на следващия ден нямаше да съм тук; но след час не успя да остане будна.

Заповядах на прислужниците да опаковат дрехите и нещата ми и да се уверят, че всичко е натоварено в голямата кола. Заповядах на иконома да налее ябълково вино и бира, които щяха да зарадват баща ми, както да ми приготви и ябълки и други плодове, които щяха да бъдат подходящ подарък за краля. Ана беше заръчала някои книги и аз отидох в библиотеката, за да ги взема. Една от тях беше на латински и ми отне доста време, докато разгадая заглавието, за да се уверя, че именно тази беше книгата, която тя искаше. Другата книга беше по теология, на френски език. Аз ги опаковах грижливо, заедно с кутията си със скъпоценности. След това си легнах и плаках, прегърнала възглавницата, защото бяха съкратили летния ми престой с децата.

Бях възседнала коня си, а колата беше натоварена и готова, така че вече очаквах Джордж, когато пред погледа ми изникна върволицата мъже, които яздеха към подвижния мост. Дори от разстояние разбрах, че начело яздеше не Джордж, а той.

— Уилям Стафорд — казах аз. — Очаквах брат си.

— Аз ви спечелих — каза той. С един замах, той свали шапката си и на лицето му грейна усмивка. — Играх с него на карти и спечелих правото да дойда и да ви доведа обратно до замъка Уиндзор.

— Значи брат ми не спазва обещанията си — казах аз неодобрително. — Освен това не съм ви някоя робиня, та да ме залагате на масата за хазарт в най-обикновена кръчма.

— Това беше най-необикновената кръчма — каза той, а предизвикателството в гласа му надхвърляше всякакви граници. — А след като загуби вас, той загуби един великолепен диамант, както и правото на танц с една красива девойка.

— Желая да тръгна веднага — казах аз грубо.

Той се поклони, нахлупи отново шапката на главата си и даде знак на хората си да обърнат конете.

— Снощи спахме в Единбридж, така че днес сме отпочинали за пътуването — каза той.

Конят ми закрачи редом с неговия.

— Защо не дойдохте тук?

— Тук щеше да ми бъде студено — отвърна той кратко и ясно.

— Защо, след като всеки път, щом дойдете тук, имате на разположение една от най-добрите стаи?!

— Нямам предвид замъка. С него всичко е наред.

Аз се поколебах.

— Имате предвид мен.

— Като от лед сте — потвърди той. — А дори не знам какво съм направил, за да ви обидя. В един момент говорим за идилията на селския живот, а в следващия вие се превръщате в ледена шушулка.

— Нямам никаква представа за какво говорите — казах аз.

— Брр — каза той, пришпори коня си и поведе в тръс върволицата мъже.

Продължи да ме наказва с този бърз ход чак до обяд, и тогава спря. Помогна ми да сляза от коня и отвори една портичка, през която минахме и се озовахме на една крайречна полянка.

— Донесох нещо да се подкрепим — каза той. — Хайде да се поразходим, докато приготвят храната.

— Твърде съм изморена за разходки — казах аз неотзивчиво.

— Елате да седнете тогава — той разстла наметалото си под сянката на едно дърво.

Не можех да споря повече. Седнах на наметалото му, облегнах се назад, чувствайки приятната грапавина на дървесната кора, и се загледах в блясъка на реката. Няколко патици си играеха във водата до нас, а в тръстиката в другия край на реката се бяха скрили двойка водни кокошки. Той ме остави за малко и се върна с две малки калаени чаши с ейл. Подаде ми едната и отпи от своята.

— Така — каза той с вид на човек, който се готвеше да започне някакво обсъждане. — Така, лейди Кери. Моля да ми обясните какво толкова съм направил, та да ви обидя.

На езика ми беше да му кажа, че той даже не беше поискал ръката ми и че след като между нас още от самото начало не бе имало нищо, нямаше какво и да губим.

— Недейте — каза той, сякаш можеше да прочете всичко по лицето ми. — Шегувал съм се с вас, но никога не съм искал да ви причиня мъка. Мислех, че почти сме стигнали до разбирателство.

— Вие флиртувахте с мен съвсем открито — казах аз сърдито.