Другата Болейн

— Моята малка бъдеща кралица — измърка той.

Лицето на Ана се размекна от неговата нежност.

— Малката ми принцеса — прошепна той. Той нежно я целуна по носа, а после по устните. — Не бъди лоша с мен — примоли й се той. — Ние всички знаем, че ти си първата дама в кралството, но бъди добра с мен, Ана. На всички ще ни е много по-добре, ако си добра с мен.

Тя се усмихна против волята си.

— Трябва винаги да ми засвидетелстваш уважението си — предупреди го тя.

— Ще легна под копитата на коня ти — обеща той.

— И никога няма да си позволяваш волности.

— По-скоро бих умрял, отколкото да го направя.

— В такъв случай можеш да идваш при мен и аз ще бъда добра с теб — каза тя.

Той се наведе и отново я целуна. Очите й се притвориха, по лицето й се разля усмивка, и тя разтвори устни. Аз гледах как той притисна своите по-настоятелно, как пръстите му пробягнаха по голото й рамо и погалиха шията й. Гледах запленена и с ужас, как пръстите му си проправиха път през лъскавите й черни коси и придърпаха главата й в целувка. Тогава тя отвори очи и тихичко въздъхна.

— Достатъчно — каза тя и го избута нежно от леглото. Джордж се върна на мястото си до камината и ние всички се престорихме, че това не беше нищо повече от братска целувка.

На следващия ден Джейн Паркър беше самоуверена като всеки друг път. Тя ми се усмихна, поклони се на Ана и й подаде шапката, тъй като Ана се готвеше да излезе на разходка край реката с краля.

— Мислех си, че ще сте в лошо настроение днес, милейди.

Ана взе шапката.

— Защо?

— Заради новината — каза Джейн.

— Каква новина? — попитах аз, за да не остане с впечатление, че Ана проявява любопитство.

Джейн отговори на мен, но наблюдаваше Ана.

— Графинята на Нортъмбърланд се развежда с Хенри Пърси.

Ана се олюля за миг и пребледня.

— О! — извиках аз в отговор, за да отклоня вниманието от Ана и да го задържа върху себе си. — Какъв позор! Защо иска да се развежда с него? Що за хрумване! Истинска грешка от нейна страна.

Ана се бе окопитила, но Джейн я беше следила през цялото време.

— Защо пък — каза Джейн с добродушен гласец. — Тя твърди, че бракът им никога не е бил законен. Казва, че е имало предварителен договор. Твърди също, че той е бил женен за вас, мистрес Ана.

Ана вдигна глава и се усмихна на Джейн.

— Лейди Рочфорд, вие идвате при мен с най-удивителни вести. При все това, избирате най-странните моменти, за да ми ги съобщите. Снощи се промъкнахте до вратата ми, за да подслушвате, а тази сутрин лошите новини така са полепнали по вас, че сте заприличали на мърша, накацана от мухи. Ако графинята на Нортъмбърланд има нещастен брак, то аз съм сигурна, че това наскърбява всички ни — сред придворните дами се разнесе шепот, който издаваше повече жадно любопитство, отколкото съчувствие. — Но ако е решила да твърди, че Хенри Пърси е бил сгоден за мен, това просто не е вярно. Какъвто и да е случаят, кралят ме чака, а вие ме задържате.

Ана завърза шапката си и се понесе навън. Две или три от придворните й дами я последваха, въпреки че трябваше да го сторят всички. Останалите наобиколиха Джейн Паркър, за да научат още клюки.

— Джейн, сигурна съм, че кралят би желал да ви види сред дамите, които прислужват на мистрес Ана — казах аз ядно.

Тя беше принудена да стане и да тръгне веднага. Излезе от стаята да последва Ана, а другите дами тръгнаха подире й.

Аз прихванах полите си и се затичах към чичовите покои като ученичка.

Той беше край писалището си, въпреки ранния следобеден час. Някакъв писар стоеше от едната му страна и записваше нещо, докато чичо му диктуваше. Щом се показах на вратата, чичо ми се намръщи, направи ми знак да вляза, а след това да изчакам.

— Какво има? — попита той. — Зает съм. Току-що научих, че Томас Мор не одобрява действията на краля срещу кралицата. Не съм очаквал да одобри, но предполагах, че ще го превъзмогне. Бях готов да заложа хиляда крони, че Томас Мор не би се обявил открито против.

— Става въпрос за нещо друго — казах аз забързано. — Но и то е важно.

Чичо ми махна на писаря да излезе от стаята.

— За Ана ли става дума? — попита той.

Аз кимнах. Ние бяхме нещо като семейна търговска фирма и Ана беше стоката, която предлагахме за продан. Чичо знаеше, че щом съм хукнала към покоите му така рано следобед, това означаваше, че нещо с търговията не върви.

— Джейн току-що каза, че графинята на Нортъмбърланд се канела да се разведе с Хенри Пърси — казах аз забързано. — Джейн каза, че според нейните твърдения имало предварително споразумение той да се ожени за Ана.

— Проклятие! — изруга чичо.

— Знаехте ли?

— Разбира се, че знаех за намеренията й. Мислех си, че ще го обвини, че я е изоставил, в безчувственост, в изневяра или нещо подобно. Мислех, че сме я отказали от идеята за предварителното споразумение.

— Ние да сме я отказали?

Той се намръщи.

— Ние. Няма значение кого имам предвид, нали така?

— Не.

— А как е разбрала Джейн? — попита той раздразнено.

— О, Джейн знае всичко. Тя подслушваше снощи пред стаята на Ана.

— Какво може да е чула? — попита той. Майстор в шпионирането като него беше винаги нащрек.