Другата Болейн

Ана се усмихна и се обърна към Хенри, за да се усмихне и на него.

— Имаше само една друга девойка, която можеше да се сравнява с вас, и това беше другата Болейн — каза крал Франсоа, като се оглеждаше за мен. Мигът на тържество се стопи безвъзвратно за Ана и тя ми направи знак да дойда така, сякаш й се искаше да се кача не при нея, а на ешафода.

— Сестра ми, ваше величество — каза тя кратко. — Лейди Кери.

Франсоа целуна ръката ми.

— Enchanté29 — прошепна той прелъстително.

— Нека отново да танцуваме! — каза Ана внезапно, раздразнена от това, че и на мен ми обръщаха някакво внимание. Музикантите веднага засвириха и ние се веселихме до края на вечерта, и всеки положи всички усилия да достави удоволствие на Ана.

Същата вечер приключи официалното ни посещение във Франция и ние прекарахме следващия ден в приготвяне на багажа си за пътуването ни обратно към дома. Но посоката на вятъра беше неподходяща, и ние трябваше да се задържим в Кале и да пращаме всяка сутрин някой да пита началника на пристанището дали ще можем да отплаваме същия ден, или на следващия. Ана и Хенри ходеха на лов и прекарваха времето си чудесно, също както в Англия. Всъщност тук прекарваха по-добре, защото във Франция нямаше кой да подвиква на Ана, когато яздеше по улиците и възгласите „блудница“ да стигат до нея. А по време на това наше забавяне ние с Уилям имахме свободата да се срещаме.

Ние яздехме всеки ден по грубия пясък на плажната ивица, която се простираше на запад от града, докъдето поглед стигаше. Понякога конете напираха да препускат по твърдия пясък до водата и ние слизахме и ги оставяхме да бягат на воля. Тогава отивахме към дюните, Уилям ме смъкваше от коня, разстилаше наметалото си на земята и двамата лягахме заедно, прегърнали един друг, целувахме се и си шепнехме, докато аз почти започвах да плача от желание.

Имаше много следобеди, в които аз се изкушавах да развържа връзките на панталоните му и да му се отдам, без да се церемоня, като някоя селянка под лъчите на слънцето, където единствено чайките можеха да отвлекат вниманието ни. Той ме целуваше, докато устните ми не се подуеха и напукаха от целувки, и през дългите вечери, когато трябваше да вечерям с придворните дами, аз още чувствах нараняванията от неговото сладострастно хапане, когато докосвах с устни хладната чаша, за да отпия. Той ме докосваше по цялото тяло, без капка свян. Развързваше корсажа ми отзад, така че да може да го смъкне до ханша ми и да гали оголените ми гърди. Навеждаше къдравата си кестенява глава и ме смучеше, докато започвах да стена от удоволствие и докато едва бях в състояние да издържам повече, и тогава той заравяше глава в корема ми и ухапваше пъпа ми така силно, че аз потрепервах от болка, избутвах го и започвах да викам и да се отбранявам срещу него, вместо да пъшкам.

Прегръщаше ме нежно, лягаше неподвижно до мен и оставаше така дълго време, докато желанието ми да го имам малко поутихнеше. Тогава той ме обръщаше с гръб към себе си и допираше издълженото си слабо тяло о гърба ми, махаше шапката ми и загребваше с шепи косите ми, така че да може да хапе шията ми, да се притиска до мен, да чувствам твърдостта му дори през дрехите и през всичките си поли, и аз знаех, че се притисках към него като блудница, сякаш го молех да го направи, при това без мое разрешение, защото аз не можех да му кажа „да“. А Бог знаеше, че нямаше да му кажа и „не“.

Той се притискаше към мен, спираше и пак се притискаше, предвкусвайки и желаейки онова, което щеше да последва. Започваше да го прави по-бързо и аз чувствах как удоволствието ми нарастваше, и стигах до там, където вече не можех да спра, независимо дали го желаех или не — и тогава, преди да съм стигнала до края, преди още да сме докоснали кожата си един до друг, той спираше и въздъхваше тихо, лягаше отново до мен и ме придърпваше към себе си, целуваше клепачите ми и ме държеше в обятията си, докато не спирах да треперя.

Всеки ден, докато вятърът духаше в посока към брега и задържаше корабите ни на пристанището, ние отивахме да яздим по пясъчните дюни и да се любим, въпреки че това може би не беше точно любене, а поне възможно най-страстното ухажване. И всеки ден аз се надявах, мимо волята си, че днес щеше да настъпи денят, в който щях да прошепна „да“ или че той ще ме принуди да го направя. Всеки ден обаче той спираше точно на секундата, точно в мига преди да дам съгласието си, прегръщаше ме в обятията си и ме успокояваше, сякаш бях разтърсвана от болка, а не от страст, а имаше много дни, в които не можех и да отлича едното от другото.

На дванадесетия ден, когато извеждахме конете от дюните и се връщахме на плажа, Уилям внезапно спря и вдигна поглед нагоре.

— Вятърът смени посоката си.

— Какво? — попитах аз глуповато. Бях все още замаяна от удоволствието. Не знаех, че има вятър. Едва осъзнавах, че под обувките ми за езда се стелеше пясък, че по брега се разбиваха вълни и че топлото вечерно слънце галеше страните ми.

— Духа към морето — каза той. — Ще можем да отплаваме.

Аз погалих шията на коня си.