Другата Болейн

— Кой ви доведе?

Аз поклатих глава.

— Дойдох сама.

— Какво нещастие се е случило в кралския двор?

— Никакво — отвърнах аз. — Никога не са били по-щастливи. Ожениха се и тя очаква дете. Пред рода Хауърд никога не е блестяло такова бъдеще. Аз ще бъда леля на английския крал.

Уилям се засмя сухо на тези мои думи и погледна надолу към мръсните ми обувки, към прахоляка по дрехите ми за езда и отново се разсмя. Когато погледът ми падна върху лицето му, очите му бяха пълни с топлота.

— Аз нямам нищо — предупреди ме той. — Аз съм човек без име, както вие веднъж правилно отбелязахте.

— Аз нямам нищо освен сто лири годишно — казах аз. — Ще ги изгубя, когато разберат, че съм заминала. А без вас съм никоя.

Той направи едно бързо движение с ръка, сякаш се готвеше да ме притегли към себе си, но се сдържа.

— Не искам заради мен да се окажете разорена — каза той. — Не искам да обеднеете, заради любовта си към мен.

Почувствах как се разтрепервам от близостта му и исках единствено да се окажа в прегръдките му.

— Няма значение — казах аз нетърпеливо. — Кълна ви се, че това вече няма значение за мен.

Тогава той отвори обятията си за мен, аз пристъпих и почти полетях напред. Той ме хвана и ме притисна до себе си, устата му беше върху моята, жадните му целувки обсипаха мръсното ми лице, клепачите, страните и устните ми, като накрая потъна в закопнялата за него уста. После той ме взе на ръце и ме пренесе през прага на дома си, нагоре по стълбите в спалнята, на чистите ленени чаршафи на ниското легло, в неземно щастие.

По-късно той се смя на ухапванията от бълхите и ми донесе огромно дървено корито, пълно с вода, сложи го пред огъня в кухнята, вчеса косата ми и ме провери за въшки, докато аз отпуснах глава и се отдадох на блаженството от обливащата по кожата ми ароматна вода. Той сложи корсажа, фустите и бельото ми на една страна за пране и настоя да облека ризата му и чифт негови панталони, които аз опасах около кръста си и запретнах крачолите им като моряк на палубата. Той отведе кобилата ми на полянката, където тя се разхождаше с удоволствие без седлото си и подтичваше в галоп с ловния кон на Уилям, подскачайки и ритайки като младо жребче. Тогава той ми приготви една голяма купа овесена каша с жълт мед, отряза ми филия пшеничен хляб с пухкаво масло и дебел къс сирене от Есекс. Смя се на разказа ми за пътешествието с Джими и ми се скара, задето съм тръгнала без придружители, след което отново ме отведе в леглото, и ние правихме любов целия следобед, докато небето не притъмня и не огладняхме отново.

Вечеряхме на свещ в кухнята. В моя чест Уилям закла едно по-голямо пиле и го опече на шиш. Въоръжих се с работните му ръкавици и се заех да обръщам шиша, докато той наряза хляб, наточи малко бира и слезе в хладното мазе за масло и сирене.

Когато се нахранихме, притеглихме столчетата към огъня и пихме един за друг, след което потънахме в мълчалив унес.

— Не мога да повярвам — казах аз миг по-късно. — Не съм мислила за това какво ще стане, след като дойда при теб. Не съм мислила за твоя дом. Нито за това какво ще правим после.

— А какво мислиш сега?

— Още не зная какво да мисля — признах аз. — Предполагам, че ще свикна. Ще бъда фермерска съпруга.

Той се наведе напред и хвърли един къс торф в огъня. Той запламтя в червено сред останалите.

— А семейството ти? — попита той.

Свих рамене.

— Остави ли им някакво писмо?

Аз поклатих глава.

— Нищо не оставих.

Той се разсмя.

— О, любов моя, за какво мислеше?

— Мислех за теб — казах аз простичко. — Изведнъж осъзнах колко много те обичам. Можех да мисля само за това, че трябва да дойда при теб.

Уилям се пресегна и погали косите ми.

— Добро момиче — каза той одобрително.

Аз се засмях.

— Добро момиче ли?

— Да — каза той без смущение. — Много.

Аз се облегнах назад, отдадена на милувката му, ръката му се плъзна от главата ми надолу, към задната част на врата ми. Той го хвана здраво и ме разтърси нежно, както котката прави с малките котенца. Затворих очи и потънах в удоволствието от милувката.

— Не можеш да останеш тук — каза той нежно.

Аз отворих очи изненадано.

— Не мога ли?

— Не — той вдигна ръка, за да ме възпре. — Не защото не те обичам, а именно защото те обичам. И трябва да се оженим. Но в същото време нека да извлечем възможно най-голяма полза от положението.

— За пари ли говориш? — попитах аз, малко изненадана.

Той поклати глава.

— Имах предвид децата ти. Ако дойдеш при мен, без да си предупредила другите, без ничия подкрепа, никога няма да вземеш децата си. Никога вече няма да ги видиш.

Аз свих устни, за да се преборя с болката.

— Така или иначе Ана може да ми ги вземе всеки момент.

— Или да ти ги върне — напомни ми той. — Не каза ли, че чака дете?

— Да. Но…

— Ако тя роди син, няма да има нужда от твоя. Ние трябва да сме готови да го грабнем веднага щом тя го пусне.

— Смяташ ли, че мога да си го върна?