Другата Болейн

— Съпруже мой, вие сте изпълвали много от моите дни и нощи с подобни тревоги — каза кралица Катерина с усмивка. — Но докато сте щастлив и в добро здраве, и докато си идвате у дома въпреки всичко, нима мога да се оплаквам?

— Аха — каза Ана тихо. — Значи тя му дава разрешението си, което изсмука отровата от жилото ти.

— Какво искаш да кажеш? — недоумявах аз.

— Ела на себе си — каза Ана грубо. — Не виждаш ли? Тя отпъди лошото му настроение и му каза, че може да е с теб, стига след това да се върне при нея.

Видях как той вдигна чашата си към кралицата в отговор на нейната наздравица.

— И какво ще се случи след това? — попитах я. — Изглежда, че ти всичко знаеш.

— О, той ще бъде с теб за кратко — каза тя небрежно. — Но ти няма да ги разделиш. Няма и да го задържиш. Тя е възрастна, няма съмнение. Ала може да се държи така, сякаш го обожава, а той има нужда от това. Когато той е бил юноша, тя се е славела като най-красивата жена в кралството. Ще бъдат необходими много усилия, за да избледнее този спомен. Съмнявам се, че точно ти си жената, която може да го направи. Достатъчно си хубава и почти влюбена в него, което доста ти помага, но девойка като теб не е в състояние да го завладее.

— А коя е в състояние? — поисках да узная, засегната, че ме подценява. — Може би ти?

Тя ги изгледа така, сякаш беше пълководец, преценяващ крепостна стена по време на обсада. По лицето й не беше изписано нищо друго освен любопитство и присъщия на специалист професионален интерес.

— Бих могла — каза тя. — Въпреки че ще бъде трудно начинание.

— Но той иска мен, а не теб — напомних й. — Той търси моето благоразположение. И носи моя шал под нагръдника си.

— Той го изтърва и го забрави — изтъкна Ана с присъщата си безпощадна точност. — И без друго въпросът не е в това какво иска той. Той е алчен и разглезен. Човек може да го накара да иска какво ли не. Но ти никога няма да си в състояние да го направиш.

— Защо пък да не съм? — отвърнах й разпалено. — Какво те кара да смяташ, че ти можеш да го задържиш, а аз не?

Ана извърна към мен съвършено красивото си лице — така прекрасно, сякаш беше изваяно от лед.

— Защото жената, способна да го задържи, е онази, която и за миг не забравя да действа според стратегията си. А ти можеш да мислиш единствено за удоволствията, които доставят домът и леглото. Докато жената, която ще оплете Хенри, ще знае, че нейното удоволствие се състои в това да привлече мислите му и да властва над всеки миг от живота му. Това няма да бъде чувствен брак, въпреки че Хенри би бил уверен, че е именно такъв. Тук говорим за умения, които трябва да се усъвършенстват до безкрайност.

През тази хладна априлска вечер вечерята приключи към пет часа. Конете чакаха пред входната врата на имението, за да можем да се сбогуваме с нашия домакин, да яхнем конете и да поемем назад към двореца Елтъм. Когато ставахме от масите след пиршеството, забелязах, че слугите събират остатъците от месо и хляб в огромни кошове. Щяха да ги разпродадат евтино на задния, кухненски вход. Сякаш пътуванията на краля из страната оставяха след себе си следи на разточителство, непочтеност и прахосничество, подобно на слузта, която охлювът оставя след себе си. Бедняците, които бяха дошли да гледат турнира и останаха да присъстват на вечерята на кралския двор, сега се тълпяха на кухненските двери, за да се доберат до остатъците от пира. Щяха да получат по-лошото месо, късовете хляб, огризките, недоядените пудинги. Нищо нямаше да отиде на вятъра — бедняците, подобно на прасетата, ядяха всичко.

Подобни възможности за допълнителна печалба придаваха на службата в кралския двор особена сладост за прислугата. Всеки един от слугите, в която и част на двореца да служеше, можеше да задели по нещичко с помощта на някоя дребна шмекерия. И най-нискостоящият слуга в кухнята спазаряваше това-онова: я остатъците от тестото за пайовете, я от лойта на приготвяното месо, я от соса за печеното. Длъжността управител на кралското домакинство отреждаше на баща ми мястото на върха на тази изградена от огризки пирамида: той наблюдаваше кой какъв пай заделяше за себе си, и сам вземаше своя. Дори придворната дама, която бе тук привидно, за да прави компания на кралицата и да изпълнява дребни поръчения от нейна страна, бе всъщност там, за да прелъсти краля под носа на господарката си и да й причини най-голямата мъка, която една жена може да причини на друга. Тя също имаше своята цена. Тя също вършеше своята работа скришом, след вечеря, когато погледите на останалите не бяха отправени към нея; тя, която търгуваше с огризки от обещания и сладострастния унес в играта на любовта.

Пътувахме към Елтъм под здрачаващото се небе, което посивя и охладня. Радвах се, че бях взела със себе си наметалото, в което се загърнах, но така и не сложих качулката му, за да мога да виждам пътя пред себе си, притъмняващите над мен небеса и мъничките като топлийки звезди, проблясващи по сивкавия небосвод. Вече бяхме изминали половината път, когато кралят дойде при мен.

— Забавлявахте ли се днес? — попита той.