Другата Болейн

— Вие сте наистина прекрасен кавалер. Каква сума желаете да загубите срещу мен?

— Какво ще кажете за пет крони? — попита Джордж.

— Дадено!

— И аз ще заложа — каза внезапно Джейн Паркър.

Усмивката на Джордж се стопи.

— Не мога да ви предложа подходящ залог, лейди Паркър — каза той учтиво. — Защото цялото ми състояние е във ваши ръце, наедно със съдбата ми.

Това пак беше езикът на рицарската любов, на постоянното флиртуване, което продължаваше ден и нощ и което понякога означаваше много, но по-често не означаваше нищо.

— Щях да заложа само няколко крони — Джейн се опитваше да подхване остроумен и изпълнен с ласкателства разговор с Джордж, в който той бе толкова умел. Ана и аз я гледахме критично и не бяхме никак предразположени да й помагаме в опитите й с брат ни.

— Ако загубя срещу нейно величество — а вие ще видите как елегантно тя ще ме остави без пукната пара, — тогава няма да ми остане нищо за когото и да било — каза Джордж. — Всъщност, когато съм до нейно величество, не мога да предложа нищо другиму. Нито пари, нито сърце, нито очи.

— Срамота — прекъсна го кралицата. — Как можете да говорите така на годеницата си?

Джордж й се поклони.

— Ние сме сгодени звездички, обкръжаващи красивата луна — отвърна той. — Най-величествената красота затъмнява всичко останало.

— О, защо не се махнете оттук — каза кралицата. — Тръгвайте и отидете да блещукате някъде другаде, малка звездичке Болейн.

Джордж се поклони и отиде в задната част на шатрата. Аз го последвах.

— Дай ми го по-бързо — каза той сухо. — Всичко е наред.

Горната част на роклята ми беше украсена с бял копринен шал. Аз го издърпах от връзките на деколтето и когато платът падна свободно, го подадох на Джордж. Той го грабна и бързо го мушна в джоба си.

— Джейн ни гледа — казах аз.

— Няма значение. Нашият интерес е и неин, каквото и да смята тя самата по въпроса. Трябва да тръгвам.

Кимнах в знак на съгласие и когато той излезе, се върнах на мястото си. Очите на кралицата се спряха за малко на оголеното ми деколте, но тя не каза нищо.

— Всеки момент ще започнат — каза Джейн. — Сега е ред на кралския двубой.

Видях как му помагаха да се качи на седлото — крепяха го двама души, преодолявайки тежестта на доспехите му, които го теглеха към земята. Чарлс Брандън, херцогът на Съфолк и зет на краля, също се приготвяше, след което двамата мъже минаха покрай входа на шатрата. Кралят наклони копието си в знак на поздрав към кралицата и го задържа така, докато не отмина. Той поздравяваше и мен: наличникът на шлема му беше вдигнат и аз виждах как ми се усмихва. На рамото му, изпод нагръдника, се вееше крайче бял плат и аз знаех, че това е шалчето от моята рокля. Херцогът на Съфолк, който яздеше зад него, наклони копието си пред кралицата и ми кимна вдървено. Ана, която беше до мен, пое шумно дъх.

— Съфолк ти показва почитта си — прошепна тя.

— Забелязах.

— Направи го! Кимна с глава. Това означава, че кралят му е говорил за теб или е говорил на сестра си, кралица Мери, а тя после е казала на Съфолк. Не ми се стори да е шега. Не би трябвало да бъде.

Хвърлих поглед встрани. Кралицата гледаше натам, където кралят спря коня си. Големият жребец мяташе грива и пристъпваше плахо, в очакване на екота на тръбите. Кралят се беше разположил удобно на седлото, шлемът му беше украсен с малък златист гребен, наличникът му беше свален, а копието му — насочено напред. Кралицата се приведе, за да вижда по-добре. Отекна тръба, шпорите се забиха в хълбоците на двата коня и те се спуснаха напред. Двамата мъже, облечени в доспехите си, се носеха с грохот един срещу друг и пръстта хвърчеше изпод копитата на конете им. Копията свистяха подобно на стрели, отправени към мишена, флагчетата на края на всяко копие пърхаха, разстоянието между двамата намаляваше, и тогава противникът нанесе страничен удар на краля; той го пое с щита си, удари Съфолк, копието му се плъзна под щита и изкънтя глухо по нагръдника. Силата на удара накара Съфолк да отскочи от седлото си, а тежестта на доспехите го наклони и той се строполи на земята с ужасяващ тъп звук. Съпругата му скочи на крака.

— Чарлс! — Тя излетя от шатрата на кралицата и, прихванала полите си, като най-обикновена жена от простолюдието, се затича към съпруга си, който лежеше неподвижно на земята.

— По-добре да отида и аз — Ана забърза след господарката си.

Погледнах към полето, за да видя краля. Неговият оръженосец сваляше тежката му броня. Когато сне нагръдника, моето шалче падна плавно на земята, но той не го забеляза. Разхлабиха ремъците на онези части от доспехите, които предпазваха краката и ръцете му, той наметна някаква дреха и забърза през полето към противника си, който лежеше в зловеща неподвижност. Кралица Мери коленичи до Съфолк и обгърна с две ръце главата му. Неговият оръженосец отпускаше пристегнатите тежки доспехи на лежащия си господар, докато той лежеше. Мери вдигна поглед, а лицето й беше усмихнато.

— Добре е — каза тя. — Току-що избълва една ужасна ругатня по адрес на Питър, задето го прищипал с някаква катарама.

Хенри се засмя.

— Слава Богу!