Другата Болейн

Тя замълча за миг и аз си помислих, че не ме беше чула, и в един миг започнах да се моля на Бога това да беше истина. Тогава тя се обърна към мен на стола си, а лицето й беше буреносно.

— Какво си направила? — избълва тя въпроса си.

— Омъжих се — казах аз.

— Без моето разрешение?

— Да, Ана. Много съжалявам.

Тя обърна глава, а очите й се взряха в моите в огледалото.

— За кого?

— Сър Уилям Стафорд.

— Уилям Стафорд? Церемониалмайсторът на краля?

— Да — казах аз. — Той има малка ферма в Рочфорд.

— Той е нищожество — каза тя. Усещах как гневът се надига в гласа й.

— Кралят му даде рицарско звание — казах аз. — Той е сър Уилям.

— Сър Уилям Никой! — избухна тя. — А ти си бременна?

Знаех, че това ще я ожесточи най-много.

— Да — казах аз смирено.

Тя скочи на крака и дръпна наметалото ми, за да види отпуснатия корсаж над издутия ми корем.

— Ти, никаквице! — започна да ме ругае тя. Отметна ръка назад и аз замръзнах, в очакване на удара, и когато той дойде, чух изплющяването. Тя ме събори по гръб на леглото и се надвеси над мен като борец.

— Колко време продължава всичко това? Кога ще родиш следващото си незаконно дете?

— През март — казах аз. — И то не е незаконно.

— Да не ти е хрумнало да се подиграваш с мен, като идваш в двора ми с подут корем като някоя тлъста кобила за разплод? Какво искаш да постигнеш с това? Искаш да кажеш на целия свят, че ти си плодовитата Болейн, а аз съм просто ялова?

— Ана…

Нищо не можеше да я спре.

— Искаш да покажеш на целия всят, че пак си бременна! Даже самото ти присъствие е обидно за мен. Обиждаш и семейството ни.

— Аз се омъжих за него — казах аз и чувствах как гласът ми потреперва пред гнева й. — Омъжих се за него по любов, Ана. Моля те, моля те, не бъди такава. Обичам го. Мога да напусна двора, само те моля да ми позволиш да видя…

Тя дори не ме остави да довърша.

— О, сега ще напускаш и двора! — извика тя. — Върви по дяволите, на мен ми е все едно. Ще напуснеш двора и никога вече няма да стъпиш в него.

— Децата си — довърших аз със сетен дъх.

— Можеш да се сбогуваш с тях. Няма да оставя племенникът ми да бъде гледан от жена, която не може да зачита семейството си и не знае нищичко за света. Една глупачка, която е водена през целия си живот от похотта. Защо се омъжи за Уилям Стафорд? Защо не избра някой коняр? А защо не воденичаря в Хевър? Ако всичко, което искаш, е едно блъскане, защо избра въобще човек на краля? Някой войник от простолюдието щеше да ти свърши същата работа.

— Ана, предупреждавам те — гневът се прокрадваше в гласа ми, въпреки че бузата ми още пареше и пулсираше от удара й. — Няма да понасям това. Омъжих се за добър човек по любов, и не съм направила нищо по-лошо от принцеса Мери Тюдор, когато се омъжи за херцога на Съфолк. Първия път се омъжих по задължение към семейството, направих каквото ми казаха, когато кралят ми обърна внимание, а сега искам да направя нещо по своя воля. Ана — ако само се съгласеше да ме защитиш пред чичо ни и баща ни.

— Джордж знае ли? — попита тя.

— Не. Казах ти, че не знае. Току-що се върнах и идвам право при теб. Само ти можеш да ми помогнеш.

— Никога — зарече се тя. — След като си се омъжила за някакъв бедняк по любов, тогава можеш да ядеш любов и да пиеш любов. Можеш да си живееш от нея. Отивай в малката му ферма в Рочфорд и гний там, а когато аз, татко или Джордж отидем в имението Рочфорд Хол, гледай да се скриеш някъде от погледите ни. Ти си прогонена от двора, Мери. Ти сама стана причина за падението си, а аз само ще го подпечатам. Вече не съществуваш. Нямам сестра.

— Ана — извиках аз, напълно втрещена.

Тя обърна разяреното си лице към мен.

— Да извикам ли стражата да те изхвърлят през портите на двореца? — попита тя. — Защото се кълна, че точно това ще направя.

Аз паднах на колене.

— Синът ми — това беше всичко, което успях да кажа.

— Моят син — каза тя отмъстително. — Ще му кажа, че майка му е мъртва и че трябва да нарича мен майка. Любовта ти струваше всичко, Мери. Надявам се да ти донесе щастие.

Нямаше какво повече да кажа. Аз станах бавно на краката си с мъка заради тежестта на корема си. Тя така ме гледаше като се мъчех, сякаш по-скоро би ме бутнала, отколкото да ми помогне. Аз се обърнах към вратата и застанах с ръка на дръжката, в случай, че тя променеше намерението си.

— Синът ми…

— Махай се — каза тя. — Ти си мъртва за мен. И не се доближавай до краля, защото ще му разкажа каква развратница си била.

Аз излязох през вратата и отидох в спалнята си.

Мадж Шелтън се преобличаше пред огледалото. Когато ме чу да влизам, тя се обърна с блестяща усмивка на младото си лице. Забеляза мрачното ми изражение и видях как очите й се разширяват. Само един поглед ми каза всичко, което ни отличаваше една от друга, разликата в положението ни и в семейство Хауърд. Тя беше младо момиче, което имаше всичко за продан, а аз бях жена с два брака, която щеше да има три деца на двадесет и седем, захвърлена от семейството си и нямах никого, на когото да разчитам освен на един мъж с малко стопанство в провинцията. Аз бях жената, която е имала шанс и го е пропиляла.