Другата Болейн

Скъпа сестро,

Нашата сестра — кралицата, ми заповяда да ти съобщя, че отново очаква дете и че ти трябва да дойдеш в двора и да й помагаш, но твоят съпруг трябва да остане в Рочфорд с детето. Тя не иска да ги вижда. Издръжката ти ще бъде възстановена и ти ще можеш да видиш децата си в Хевър това лято.

Това беше съобщението, което тя ми нареди да ти пратя, а също да ти заявя, че ще бъдеш необходима в Хамптън Корт. Ана очаква раждането да настъпи през есента тази година. Това лято ще тръгнем на път, но няма да отидем много далеч. Тя държи да си с нея толкова много, защото отчаяно иска да износи това дете, а и както разбираш тя няма други приятели освен мен. Истината е, че тъкмо сега тя е най-самотната жена на света. Кралят е доста запленен от Мадж, която облича различна рокля за всеки ден от седмицата. Онзи ден имаше събрание, свикано от чичо ни, но той не се обади нито на мен, нито на родителите ни. Семейство Шелтън обаче бяха там. Можеш сама да се досетиш как изтълкувахме това ние с Ана. Ана е още кралица, но не се радва на благоразположението на краля, нито пък на това на семейството си.

Трябва да те предупредя за още нещо, преди да дойдеш. Духовете в Лондон са разбунени.

Клетвата за вярност към престолонаследника32 отпрати петима достойни мъже в лондонския Тауър, а после и към смъртта им и тези смъртни наказания вероятно ще повлекат и други след себе си. Хенри разбира, че неговата власт е безгранична — сега, когато ги няма нито Уолси, нито кралица Катерина или пък Томас Мор, които да поддържат стабилността на управлението му. Самият двор е по-разюздан от когато и да било. Аз съм сред първите хора в него и това ме отвращава. Той е като каруца без каруцар, трябва да скоча, но не знам кога. Не е щастливо мястото, на което ти нареждам да дойдеш. Не — на което те моля да дойдеш.

Мога да те изкуша с обещаното лято, което ще прекараш с децата си, ако Ана се чувства достатъчно добре, та да те освободи.

Джордж

Занесох писмото с тежкия Болейнов печат на мъжа си, който беше в двора и доеше кравата, опрял глава в мекия й търбух, а млякото свистеше в кофата.

— Добри новини? — попита той, видял светналото ми лице.

— Разрешават ми да се върна в двора. Ана е отново бременна и иска да съм там.

— А децата ти?

— Мога да ги видя това лято, ако ме пусне.

— Благодаря ти, Господи — каза той простичко, обърна главата си към кравата и затвори за миг очи, което ме накара да осъзная, че той също страдаше, че децата ми не са с нас.

— Някаква прошка за мен? — попита той след малко.

Аз поклатих глава.

— Забранено ти е да идваш в двора. Но предполагам, че можеш просто да дойдеш с мен.

— Не ми се иска отново да оставя фермата за дълго.

Аз се разсмях.

— Да не си станал селянин, любов моя?

— Току-виж — каза той. Стана от столчето, на което беше доил и потупа кравата по задницата. Аз й отворих вратата и тя излезе на поляната, при тучната зелена пролетна трева. — Ще дойда с теб в двора, независимо дали го позволяват или не; а лятото ще се върнем тук.

— След Хевър — уточних аз.

Той ми се усмихна и сложи топлата си ръка върху моята, опряна на портата.