Другата Болейн

— Разбира се, че след Хевър — каза той. — Кога се очаква да роди кралицата?

— През есента. Но никой не може да каже със сигурност.

— Моля се на Бога този път да го износи — той се поколеба за миг и после бръкна с черпака в топлото мляко. — Опитай — заповяда ми той.

Аз последвах заповедта му и отпих от топлото пенесто мляко.

— Добро ли е?

— Да.

— Искаш ли го за биене?

— Да — казах аз. — Мислех сама да го приготвя.

— Не искам да се преуморяваш.

Аз се усмихнах на загрижеността му.

— Мога да се справя.

— Ще ти го занеса — каза той нежно. Поведе ме към помещението, в което приготвяхме млечните продукти. Там нашето момиченце, което кръстихме Ана, за да умилостивим леля й, спеше на пейката, добре увито в пеленките си.

Изпратиха кралската баржа, която да ме отведе до Хамптън Корт. Уилям, дойката и аз се качихме на нея от Лий, внушително издокарани в своите придворни дрехи. Конете ни трябваше да дойдат по-късно. Величествеността на нашето заминаване беше нарушена от Уилям — той викаше и даваше последни нареждания на съпруга на Меган, който щеше да се грижи за фермата, докато ни нямаше.

— Сигурна съм, че няма да забрави да подстриже овцете — отбелязах аз меко, когато Уилям седна, отказал се най-сетне да виси по парапета и да се провиква като някой моряк. — Вероятно ще забележи, когато руното им порасне твърде много.

Той се усмихна кисело.

— Съжалявам — каза той. — Злепоставих ли те?

— Ами, след като си член на кралското семейство, струва ми, че не трябва да се държиш като пиян фермер в пазарен ден.

Той не изглеждаше особено разкаян.

— Извинете ме, лейди Стафорд — каза той. — Кълна се, че като стигнем до Хамптън Корт, ще бъда самата дискретност. Къде между впрочем, ще спя? Ще отделите ли един сламеник в конюшнята си за мен?

— Мислех си дали няма да можем да наемем една малка къщичка в града. Така ще си бъда вкъщи през по-голямата част от деня.

— По-добре се връщай през нощта, за да спиш вкъщи — каза той натъртено. — Или ще идвам до двореца да те взема. Ти си вече моя жена, призната от всички. Очаквам да се държиш като такава.

Усмихнах се и извърнах главата си, за да не прочете той по лицето ми колко ме беше развеселил. Нямаше смисъл да обяснявам на своя последователен и решителен съпруг, че първият ми брак е бил дворцово задължение, и че почти никога не бях спала в съпружеското ложе, което ни най-малко не изненадваше когото и да било.

— Това няма значение — каза той, сякаш четящ мислите ми. — Няма никакво значение какъв е бил първият ти брак. Това е моят брак и аз искам жена си в моето легло.

Разсмях се високо и се сгуших в обятията му.

— Точно там и искам да бъда — признах си аз. — За какво ми е да съм някъде другаде?

Кралската баржа се носеше плавно нагоре по течението на реката, гребците следваха ритмичните удари на барабаните, а водата ни носеше бързо като галопиращ кон. Познатите ми ориентири изникваха пред очите ми — голямата бяла кула и зиналата паст на шлюза при Тауър. Мостът тъмнееше като сянка над реката и приличаше на врата, която откриваше пред нас красотата на крайречните дворци с техните градини и цялата блъсканица и шумотевица на централния плавателен канал на големия град. Малките пътнически и рибарски лодки и корабчета кръстосваха реката пред нас, а при Ламбет големият сал за коне поспря, докато ние минахме бързо край него. Уилям ми показа голяма сива чапла, която виеше неумело гнездото си в дърветата покрай реката и един корморан, който се изпъчи, гмурна се във водата и се превърна в тъмна, търсеща сянка под вълните.

Много хора се обръщаха да гледат кралската баржа, но малцина се усмихваха. Спомних си как се возех в баржата на кралица Катерина и как всички сваляха шапки, когато минавахме край тях, жените се покланяха, а децата пращаха въздушни целувки и махаха. Всички вярваха, че кралят е мъдър и силен, а кралицата — красива и добра, и че нищо лошо не може да ни се случи. Но Ана и амбициите на Болейн бяха разбили тази цялост и в нея сега зееше голяма дупка, през която всеки можеше да види празнотата. Хората виждаха, че кралят не беше нищо повече от някой жалък кмет на богато градче, който се интересува само от богатството на собственото си гнездо, и който беше встъпил в брак с жена, на която не бяха чужди амбицията и алчността, и която постоянно се бореше за тяхното удовлетворяване.

Ако Ана и Хенри очакваха прошка от народа, то те щяха да останат разочаровани. Хората никога нямаше да им простят. Кралица Катерина беше едва ли не затворничка в студения, блатист Хънтингдъншир, но не беше забравена. Всъщност, с всеки изминал ден, в който не ставаше дума за предстоящо кръщение на нов наследник на английския престол, нейното заточение изглеждаше все по-безсмислено и по-безсмислено.

Облегнах се на успокояващото рамо на Уилям и се унесох в дрямка. Не след дълго чух бебето ни да плаче, събудих се и видях как дойката я притегля към себе си и започва да я кърми. Моите собствени гърди, които бяха здраво пристегнати, ме боляха от желание да кърмя. Уилям ме прегърна здраво през кръста и ме целуна по косата.