Другата Болейн

Аз вдигнах трогателен поглед към краля.

— Защо не? — каза той. — Както желаете, лейди Стафорд.

Той ми предложи ръката си, аз му се поклоних и пъхнах ръка в свивката на лакътя му. Погледнах го така, сякаш той все още беше най-привлекателният принц в Европа, а не оплешивяващият дебелак, в който се беше превърнал. Ясно очертаната му някога челюст се беше обезформила. Косата горе на главата му беше изтъняла и рядка. Устните, които някога наподобяваха розова пъпка и така примамваха за целувки на младото му лице, сега изглеждаха своенравни и нацупени, а игривите му очи бяха потънали под подпухналите клепачи и от наедрелите му бузи. Той приличаше едновременно на глезен и на нещастен мъж. Мъж, който напомняше капризно дете.

Усмихнах се лъчезарно, наведох глава към него, смеех се на забележките му и го разсмивах на свой ред с разкази за това как бия масло и как правя сирене, докато не стигнахме до високата маса, където той отиде да седне на трона си, както подобаваше на английския крал, а аз се отправих към мястото си на масата на придворните дами.

Ние седяхме дълго на масата за вечеря — този двор наистина си угаждаше добре. Имаше двадесет различни месни блюда; дивеч и домашни животни, птици и риба. Имаше петнадесет различни вида пудинг. Аз гледах как Хенри опитваше по малко от всичко и постоянно поръчваше още. Ана седеше до него с ледено изражение на лицето, вземаше по малко от чинията си, а очите й постоянно шареха насам-натам, сякаш дебнеше спотаена опасност.

Накрая, когато отнесоха чиниите, започна представление, след което придворните се втурнаха да танцуват не на шега. Аз наблюдавах внимателно страничната врата, вляво от камината, дори когато заемах мястото си в танца сред останалите и когато флиртувах приятелите си от двора. След полунощ аз бях възнаградена за това: вратата се отвори и съпругът ми Уилям влезе и се заоглежда за мен.

Свещите бяха почти угаснали и толкова много хора танцуваха и се разхождаха, че никой не го забеляза. Извиних се за танца и отидох при него, а той веднага ме придърпа в една ниша зад завесите.

— Любов моя — каза той и ме взе в обятията си. — Имам чувството, че е минала цяла вечност.

— Аз също. Бебето добре ли е? Настанихте ли се?

— Оставих ги с дойката дълбоко заспали. Освен това намерих добър подслон за моментите, когато ще можеш да се измъкваш от двора.

— Аз успях да уредя нещо по-добро — казах доволно. — Кралят се зарадва да ме види и попита за теб. Ти трябва да дойдеш в двора утре. Можем да бъдем заедно. Той каза, че можем да отведем малката Ана в Хевър за лятото.

— Ана ли го помоли?

Аз поклатих глава.

— На Ана дължа моето прогонване — казах аз. — Тя нямаше даже да ми позволи да видя децата си, ако сама не бях попитала краля за това.

Той подсвирна тихо.

— Трябва да си й благодарна от сърце за това.

Аз поклатих глава.

— Няма смисъл да се оплаквам от характера й.

— А как е тя?

— Унила — прошепнах аз съвсем тихо. — Болна. И тъжна.

Лятото на 1535

Тази нощ ние с Джордж седяхме в стаята на Ана, докато тя се приготвяше да си ляга. Кралят беше казал, че ще си легне с нея същата вечер, и тя се беше изкъпала и ме беше помолила да разреша косите й.

— Ти знаеш, че кралят трябва да внимава, нали? — попитах аз с безпокойство. — Грях е изобщо да ляга с теб.

Джордж се засмя откъм леглото, на което се беше проснал, с ботушите върху изящните завивки. Тя извърна глава, докато я решех.

— Не съм застрашена от твърде много любов.

— Какво искаш да кажеш?

— През някои нощи той изобщо не е в състояние да направи нищо. Отвратително е. Трябва да лежа под него докато той се намества, поти се и сумти. И накрая се ядосва, при това на мен! Сякаш аз имам нещо общо с това.

— От пиенето ли е? — попитах аз.

Тя сви рамене.

— Знаете какъв е кралят. Привечер той винаги е полупиян.

— Ако му кажеш, че носиш дете… — казах аз.

— Ще трябва да му кажа към юни, нали? — отбеляза тя. — Веднага щом коремът ми започне да расте, ще му кажа. Той ще отмени пътуването на двора и всички ще останем в Хамптън Корт. Джордж ще трябва да излиза с него на лов и да внимава онази Джейн с месечинестото лице да не увисне на врата му.

— И архангел Гавраил не може да пропъди жените от него — каза Джордж нехайно. — Ти даде пример, за който ще съжаляваш, Ана. Всички те го държат на разстояние и му обещават луната и звездите. Беше къде по-лесно, когато дамите от свитата бяха като нашата хубава Мери тук — позволяваха си по някоя лудория и в замяна получаваха по няколко имения.

— Мисля, че именията получи ти — казах аз остро. — И баща ни. Както и Уилям Кери. Доколкото помня, аз получих чифт бродирани ръкавици и перлена огърлица.

— Както и кораб, наречен на теб, и кон — каза Ана, с точността на завистница. — Плюс безчет рокли и ново легло.

Джордж се разсмя.

— Имаш пълен опис — все едно, че си дворцов служител, отговарящ за домакинството — той протегна ръка към нея и я придърпа да легне на възглавницата до него. Погледнах ги двамата, сгушили се като близнаци в голямото кралско легло.

— Ще ви оставя — казах лаконично.