Другата Болейн

— Бягай при сър Никой — подхвърли Ана през рамо, и дръпна богато избродираните завеси на леглото, които ги скриваха от погледите.

Уилям ме чакаше в градината. Той се взираше в реката, а лицето му беше мрачно.

— Какво има?

— Арестували са Фишър — каза той. — Никога не съм помислял, че е способен да издаде такава заповед.

— Епископ Фишър?

— Мислех, че животът му е омагьосан. Хенри винаги го е обичал и сякаш му позволяваше да защитава открито кралица Катерина и в същото време да излезе от това невредим. Той винаги й е бил предан. Тя ще тъгува за него.

— Но той ще остане в Тауър само седмица-две, нали? След което ще се извини или нещо такова, нали?

— Зависи какво ще поискат от него. Той няма да даде клетва за вярност към престолонаследничката, сигурен съм в това. Той не може да каже, че Елизабет трябва да наследи трона вместо Мери. Писал е един куп книги и е проповядвал милиони пъти в защита на този брак и не може да се съгласи с обезнаследяването на нейната дъщеря.

— Тогава просто ще остане там — казах аз.

— Предполагам — прошепна Уилям.

Пристъпих по-близо до него и сложих ръката си върху неговата.

— Защо си така разтревожен? — попитах аз. — Той ще получи книгите и вещите си, а приятелите му ще го посещават. Ще го пуснат в края на лятото.

Уилям извърна лице от реката и хвана ръката ми.

— Аз бях там, когато Хенри заповяда да го затворят в Тауър — каза той. — Стори това по време на литургия. Помисли за това, Мери. Беше на литургия, когато изпрати епископа в Тауър.

— Той винаги се е занимавал с делата си по време на литургия — казах аз. Не ми се искаше да приема сериозността в тона на Уилям. — Това не означава нищо.

— Това са законите на Хенри — каза съпругът ми, хванал ръцете ми, без да ги пуска. — Първо беше клетвата за вярност към принцесата, след това Акта за върховенство33 и Акта за предателството. Това не са законите на страната. Това са законите на Хенри, които имат за цел да хванат в клопка неговите врагове, и Фишър, и Мор, паднаха в нея.

— Той едва ли ще ги обезглави… — казах аз. — О, Уилям, наистина! Единият от тях е най-уважаваният духовник в страната, а другият е бил лорд-канцлер. Той едва ли ще се осмели да ги обезглави.

— Щом може да ги съди за предателство, това значи, че никой от нас не е в безопасност.

Аз усетих, че също съм снишила глас в тон с неговия.

— Защо?

— Защото той ще разбере, че папата не защитава тези, които му служат. Ще разбере, че английският народ не въстава срещу тиранията. И че никой няма да бъде защитен от доброто си име и положението си в обществото, щом може да бъде задържан по силата на поредния нов закон, който той ще измисли. Колко време според теб кралица Катерина ще живее на свобода, щом като нейният съветник е затворен?

Аз отдръпнах ръцете си.

— Не искам да слушам това — казах аз. — Това е все едно да се плашим от сенки. Дядо ми Хауърд е бил в Тауър за предателство, но излезе от там с усмивка на лице. Хенри няма да екзекутира Томас Мор, защото го обича. Може сега да са се скарали, но Мор винаги е бил най-близък негов приятел и близостта му винаги го е радвала.

— А чичо ти Бъкингам?

— Това е друго нещо — казах аз. — Той беше виновен.

Съпругът ми ме пусна и се обърна към реката.

— Ще видим — беше всичко, което той каза. — Нека се молим на Бога ти да си права, а аз да греша.

Молитвите ни не бяха чути. Хенри направи нещо, на което никога не бих повярвала, че е способен. Той изправи пред съда епископ Фишър и сър Томас Мор за твърденията им, че кралица Катерина е била негова законна жена. Остави ги да заложат главите си на твърдението, че той не е глава на църквата и английски папа. И тези двама мъже с неопетнена съвест — двама от най-достойните мъже на Англия — отидоха на ешафода и положиха глава на дръвника, като най-долни предатели.

Придворните бяха много унили през онези юнски дни, когато умряха Фишър и Мор. Всеки почувства, че светът е станал по-опасно място. Ако епископ Фишър можеше да бъде обезглавен, а сър Томас Мор можеше да отиде на ешафода, то кой беше в безопасност?

Ние с Джордж чакахме с нарастващо нетърпение бебето на Ана да започне да расте в утробата й, за да може тя да каже на краля, че чака дете; но ето че дойде средата на юни, а още нищо не се случваше.

— Възможно ли е да си сбъркала, че си бременна? — попитах аз.

— Струва ли ти се възможно? — отвърна тя. — Нима някога мисля за нещо друго?

— Дали не се движи толкова бавно, че да не можеш да го усетиш? — попитах аз.

— Ти ми кажи — отвърна тя. — Ти си вечно прасещата се свиня. Може ли да е така?

— Не зная — казах аз.

— Напротив, знаеш — каза тя. Малката й уста беше горчиво свита. — И двете знаем. И двете знаем какво се е случило. Умряло е там, вътре. Вече съм в петия месец, а не съм наедрявала от третия. Умряло е вътре в мен.

Аз я погледнах ужасено.

— Трябва да повикаме лекар.

Тя щракна с пръсти пред лицето ми.

— По-скоро бих повикала самия дявол. Ако Хенри узнае, че нося мъртво дете, повече няма да ме доближи.

— Така ще се разболееш — предупредих я аз.

Тя се разсмя пронизително и горчиво.