Другата Болейн

Замълчах. Първият ми порив беше да извикам, да отрека, но тогава си припомних ужасната нужда на Ана от син и нейното убеждение, че кралят не може да й даде здрав син. Припомних си как тя се облягаше на Джордж и как му казваше, че на църквата не може да се разчита за това да определя какво е грях и какво не е. А той й отвръщаше, че отдавна е трябвало да бъде анатемосан — на което тя се смееше. Не знаех какво е могла да направи Ана в отчаянието си. Не знаех какво би се осмелил да извърши Джордж в своето безразсъдство. Престанах да мисля за тях двамата, както бях направила и преди това.

— Какво ще правим? — попитах аз.

Уилям прегърна сина ми и му се усмихна. Хенри, който стигаше до рамото на доведения му баща, го погледна доверчиво.

— Ще чакаме — каза Уилям. — Когато цялата тази каша се разчисти, ще можем отведем Катерина и да си отидем вкъщи в Рочфорд и ще си останем там известно време. Защото независимо от това дали Ана ще бъде отстранена от трона и изпратена в манастир, или ще я пратят на заточение, мисля, че Болейн изживяха своя звезден час. Настана време да започнем пак да правим сирене с теб, любов моя.

На следващия ден нямаше какво друго да правим, освен да чакаме. Пуснах дойката да си замине за един ден и пратих Уилям и Хенри да се разходят из града, и да вечерят в някоя странноприемница, докато аз се занимавах с бебето. Следобед я изведох на кратка разходка до речния бряг и почувствах полъха на морския вятър в лицата ни. Когато се прибрахме у дома, й свалих пелените, изкъпах я с хладка вода, увих сладкото й розово телце в чаршаф, избърсах я и я оставих да порита известно време, свободна от пеленките. После я пових в чисти пеленки точно навреме — преди другите да се върнат след вечеря — и я оставих с дойката, докато аз, Уилям и Хенри отидохме до огромните порти на Тауър и попитахме дали Катерина може да дойде да се срещне с нас.

Тя изглеждаше много дребна, когато вървеше покрай стената от вътрешната страна на кулата Бийчам към портите. Но вървеше като момиче от семейство Болейн — сякаш това място й принадлежеше, с високо вдигната глава, оглеждаше се наоколо, усмихна се приветливо на един от преминаващите покрай нея стражи, а после ми се усмихна сияйно през решетките, после те отключиха вратата в дървената порта и я пуснаха да излезе.

Аз я взех в прегръдките си.

— Мила моя!

Тя ме прегърна в отговор и после изтича към Хенри.

— Хен!

— Кат!

Те се погледнаха с взаимна възхита.

— Пораснал си — каза тя.

— Надебелял по-скоро — отвърна той.

Уилям ми се усмихна над главите им.

— Мислиш ли, че някога ще могат да използват дълги изречения?

— Катерина, аз писах на Ана да те пусне — казах аз забързано. — Искам да излезеш оттук.

Тя веднага помръкна.

— Не мога. Тя е толкова разстроена. Никога не си я виждала такава. Не мога просто да я изоставя. А другите дами около нея са безполезни — стоят през цялото време в някой ъгъл и шушукат. Не мога да я оставя с тях.

— Какво прави тя по цял ден? — попита Хенри.

Катерина пламна.

— Плаче и се моли. Ето защо не мога да я оставя. Просто не мога да си тръгна. Все едно да изоставиш бебе. Тя не може да се грижи за себе си.

— Добре ли ви хранят? — попитах аз унило. — Къде спите?

— Аз спя с нея — каза Катерина. — Въпреки че тя почти не спи. А да се храним можем толкова добре, колкото и в двореца. Всичко е наред, мамо. И няма да продължи дълго.

— Откъде знаеш?

Главният стражар се наклони към Уилям и му каза тихо:

— Внимавайте, сър Уилям.

Уилям ме погледна.

— Ние се разбрахме, че няма да обсъждаме това с Катерина. Идваме само, за да я видим и да се уверим, че е добре.

Аз поех дъх.

— Много добре. Но, Катерина, ако това продължи повече от седмица, ще трябва да си тръгнеш.

— Ще направя, каквото кажеш — каза тя мило.

— Имаш ли нужда от нещо? Да ти донеса ли нещо утре?

— Малко чисто бельо — каза тя. — А кралицата има нужда от още една-две рокли. Можеш ли да й ги набавиш от Гринич?

— Да — казах аз примирена. Изглежда целият ми живот щеше да премине в тичане след Ана. Дори сега, по време на тази голяма криза, аз още бях на нейно разположение.

Уилям погледна към началника на стражата.

— Ще може ли, капитане? Може ли жена ми донесе малко бельо и дрехи за дамите?

— Да, сър — каза мъжът. Той докосна учтиво шапка, гледайки към мен. — Разбира се, че може.

Аз се усмихнах мрачно. Никой досега не беше задържал кралица без обвинение и доказателства. Трудно бе да се разбере чия страна е по-безопасно да държиш.

Прегърнах още веднъж Катерина и усетих под брадичката си гладките й коси пред диадемата. Целунах я по челото и вдъхнах аромата на младата й топла кожа. Едва можех да понеса да я оставя да си тръгне, но тя се промъкна през портата обратно на настланата с каменни плочи пътека под огромната сянка на кулата, спря се, помаха и изчезна.

Уилям вдигна ръка за поздрав и се обърна към мен.

— Едно нещо, което никога не е липсвало на жените от семейство Болейн, е пълната налудничава неустрашимост — каза той. — Ако бяхте коне, нямаше да отглеждам никаква друга порода, защото бихте прескочили всичко. Но като жени е много трудно да се живее с вас.