Другата Болейн

Аз кимнах и я оставих, застанала на каменните стълби: хубаво момиче, което беше стигнало до най-красивия и елегантен двор в Европа и беше прелъстило самия крал; и което сега виждаше как пред очите му светът се преобръща, как блясъкът на двора потъмнява, как кралят е станал подозрителен и научава, че никоя жена, независимо от това колко амбициозна, хубава или жизнерадостна е тя, не можеше да смята, че е в безопасност.

Занесох същата вечер бельото на Катерина, но й казах, че не съм могла да взема рокли за кралицата. Не обясних защо, тъй като не исках да привличам вниманието към себе си и към нашето малко убежище зад манастира на миноритките. Не й предадох останалите вести, които бях научила от лодкаря, докато той ме караше обратно към Лондон: че сър Томас Уайът, отдавнашният ухажор на Ана, който се съревноваваше за вниманието й с краля преди толкова години, когато действията ни не се управляваха от друго освен от любов, беше също под стража, а сър Ричард Пейдж, друг наш приятел, беше също арестуван.

— Скоро ще дойдат и за мен — казах аз на Уилям, докато стояхме до огъня в наетите стаи. — Те викат всеки, който е близък с нея.

— По-добре ще е да не ходиш да виждаш Катерина всеки ден — каза той. — Ще отивам аз или пък можем да пращаме прислужница. Можеш да следваш мен или нея и да си намираш място край реката, откъдето да я виждаш, за да бъдеш уверена, че е добре.

На следващия ден ние сменихме жилището и този път го наехме под чуждо име. Хенри отиде в Тауър вместо нас, облечен като прислужник от конюшните, за да занесе бельо и книги на Катерина. Той се смесваше с тълпата, за да стигне до портите, правеше същото и за да излезе и да се прибере обратно вкъщи, след като се увереше, че никой не го следи. Ако чичо ми можеше да разбере, че една жена е в състояние да обича дъщеря си, той щеше да се досети да следи Катерина, която щеше да го отведе до мен. Но той, разбира се, никога не разбра това. Малцина от рода Хауърд приемаха момичетата за нещо повече от залози, които да се разиграват в брачната игра.

Освен това той беше зает с други неща. Към края на месеца разбрахме, че наистина е бил зает, когато обвиненията бяха оповестени. Уилям бе научил новината в пекарната, откъдето купуваше вечерята ни, и изчака да се нахраня, преди да ми каже.

— Любов моя — каза той внимателно. — Не знам как да те подготвя за тази новина.

Аз погледнах мрачното му лице и бутнах чинията си.

— Просто ми кажи, и по-скоро.

— Съдили са и са признали за виновни Хенри Норис, Франсис Уестън, Уилям Бреретън и младежа Марк Смийтън в прелюбодейство със сестра ти, кралицата.

За миг аз сякаш не го чувах. Чувах думите, но те долитаха приглушено до мен, сякаш отдалеч. Тогава Уилям изтегли стола ми назад от масата и приведе главата ми надолу, след което чувството, че сънувам, изчезна. Виждах ясно дъските на пода под обувките си и се опитах да се освободя от него.

— Пусни ме да стана, няма да припадна.

Той веднага ме пусна, но коленичи в краката ми така, че да може да вижда лицето ми.

— Опасявам се, че ще трябва да се молиш за душата на брат си. Със сигурност ще обвинят и него.

— Той не е ли бил осъден заедно с тях?

— Не. Те са били осъдени от обикновен съд. Джордж и Ана ще трябва да се изправят срещу перовете на кралството.

— Тогава ще се намери някакво оправдание. Те сигурно са се договорили за нещо.

Уилям явно се съмняваше.

Аз скочих от мястото си.

— Трябва да отида в двора — казах аз. — Не трябваше да се спотайвам тук и да се крия като глупачка. Ще отида и ще им кажа, че това не е редно, преди нещата да продължат в този дух. Ако тези хора са признати за виновни, тогава аз трябва да стигна до двора навреме, за да свидетелствам, че Джордж е невинен, както и Ана.

Той беше по-бърз от мен, и ми препречи вратата, преди да стигна даже на две крачки до нея.

— Знаех, че ще кажеш така, но няма да отидеш.

— Уилям, брат ми и сестра ми са в най-голяма опасност. Трябва да ги спася.

— Не. Защото ако си вдигнеш главата дори на сантиметър, те ще я отсекат, както и техните. Кой според теб изслушва свидетелите срещу тези хора? Кой ще оглавява съда на делото срещу брат ти? Собственият ти чичо! Той използва ли влиянието си да го спаси? А баща ти? Не. Защото те и двамата знаят, че сестра ти научи краля да бъде тиранин, и сега той е полудял и те не могат да се изправят срещу неговата тирания.

— Трябва да го защитя — казах аз, блъскайки го в гърдите. — Това е Джордж, любимият ми брат Джордж. Да не мислиш, че искам да отида в гроба с мисълта, че когато са го съдили, той се е оглеждал и не е видял никой, който да си помръдне пръста в негова защита? Ако това ще донесе смъртта ми, ще отида и на смърт заради него.

Уилям ненадейно отстъпи.

— Отивай тогава — каза той. — Целуни малката за сбогом преди да тръгнеш, както и Хенри. Ще предам на Катерина, че си й дала благословията си. Целуни и мен за сбогом. Защото ако отидеш в тази зала, никога няма да се върнеш жива оттам. Сигурен съм, че ще бъдеш обвинена най-малкото във вещерство.