Другата Болейн

— Защо, за Бога? — възкликнах аз. — Какво мислиш, че съм направила? Какво мислиш, че е направил който и да е от нас?

— Ана ще бъде обвинена за прелъстяване на краля с магия. За брат ти казват, че й е помогнал. Ето защо техните дела ще се разглеждат отделно. Прости ми, че не ти го казах веднага. Това не е новината, която бих съобщил с особена радост на жена си по време на вечеря. Те са обвинени, че са любовници и че са призовавали дявола. Съдят ги отделно не защото ще ги помилват, а защото престъпленията им са твърде големи, за да могат да бъдат изслушани на общото съдебно заседание.

Аз ахнах и залитнах към него. Уилям ме хвана и довърши това, което имаше да ми казва.

— Те двамата са обвинени в опити да погубят краля, да го направят импотентен с магии и може би с отрова. Те и двамата са обвинени в това, че са любовници и че заедно са създали бебето, което се роди уродливо. Някои от тези неща не могат да се променят, каквото и да кажеш. Ти си стояла много пъти до късно в покоите на Ана. Ти си я учила как да прелъсти краля, след като си била негова любовница години наред. Ти й намери знахарка, и доведе вещица в самия палат. Не е ли така? Ти изнасяше мъртвите й деца. Аз погребах едно от тях. Има и още — повече дори от това, което аз знам. Не е ли така? Тайните на Болейн, които не си казала даже на мен, нали?

След като извърнах глава, той кимна.

— Така си и мислех. Да не е правила заклинания или е пила отвари, за да зачене? — той ме погледна и кимна отново. — Тя отрови епископ Фишър, бедния свят човек, на съвестта й лежи и смъртта на още трима невинни мъже. Тя отрови кардинал Уолси и кралица Катерина…

— Не знаеш това със сигурност! — възкликнах аз.

Той ме погледна сурово.

— Ти си нейна родна сестра и въпреки това не можеш да кажеш нищо повече в нейна защита? Единственото, което казваш, е не знаеш със сигурност колко души е убила?

Аз се поколебах.

— Не знам.

— Тя със сигурност е виновна в занимания с вещерство, със сигурност е виновна в прелъстяването на краля с покварено поведение. Тя открито заплашваше кралицата, епископа и кардинала. Не можеш да я защитиш, Мери. Тя е виновна поне по половината от обвиненията.

— Но Джордж… — прошепнах аз.

— Джордж я последва във всичко, което е извършила — каза Уилям. — А и той има собствени грехове. Ако сър Франсис и останалите някога си признаят какво са правили със Смийтън и с другите, ще бъдат обесени за извращения, ако не за друго.

— Той ми е брат — казах аз. — Не мога да го изоставя.

— Можеш да срещнеш собствената си смърт — каза Уилям. — Но можеш и да надживееш това, да отгледаш децата си и да защитиш малкото момиченце на Ана, което ще бъде опозорено, отречено и осиротяло още в края на тази седмица. Можеш да надживееш царстването на Хенри и да видиш какво ще последва. Да видиш какво е отредило бъдещето за принцеса Елизабет, да защитиш нашия син Хенри от тези, които ще искат да го издигнат за наследник на краля, или още по-зле — да го пренебрегнат като самозванец. Дължиш на децата си това да ги защитаваш. Ана и Джордж са направили своя избор. Но на принцеса Елизабет, на Катерина и на Хенри този избор им предстои. Ти трябва да си до тях, за да им помагаш.

Ръцете ми, свити в юмруци на гърдите му, се отпуснаха встрани.

— Добре — казах аз унило. — Ще ги оставя да се изправят пред съда без мен. Няма да отида в съда да ги защитя. Но ще отида да намеря чичо си и ще го питам дали не може да се направи нещо, за да им се помогне.

Очаквах Уилям да ми откаже и това, но той се разколеба.

— Сигурна ли си, че той няма да те затвори заедно с тях? Той току-що е бил в съда и е участвал в обвинението срещу трима мъже, които познава от деца, и ги е изпратил да бъдат обесени, кастрирани и разсечени на четири. Това не е човек, който е в настроение да раздава милосърдие.

Аз кимнах, като мислех усилено.

— Добре, ще отида първо при баща си.

За мое облекчение, Уилям кимна.

— Ще те заведа — каза той.

Хвърлих наметало върху роклята си и извиках на дойката да се грижи за бебето и да държи Хенри около себе си, докато сме на гости. Допълних, че ще се забавим съвсем малко, и двамата с Уилям излязохме от тясното жилище.

— Къде е той? — попитах аз.

— В дома на чичо ти — каза Уилям. — Половината двор е още в Гринич, но кралят не излиза от покоите си. Говорят, че бил силно опечален, но някои казват, че всяка вечер се измъквал, за да се срещне с Джейн Сиймор.

— Какво се случи със сър Томас и сър Ричард, които бяха арестувани с останалите? — попитах аз.

Уилям сви рамене.

— Кой знае? Или срещу тях няма доказателства, или някой се е изказал в тяхна защита, или са си спечелили благоразположението на съда. Кой може да знае каквото и да било, когато тиранинът полудее? Те са опростени, а едно малко момче като Марк Смийтън, който не знае нищо друго, освен да свири на лютня, е бил измъчван, докато не започнал да вика майка си и не обещал да каже каквото се искало от него.

Той хвана студената ми ръка и я пъхна под лакътя си.