Другата Болейн

— Пристигнахме — каза той. — Ще влезем през конюшнята. Познавам някои от момчетата. Предпочитам да опипам почвата, преди да се появим.

Ние влязохме тихо в двора на конюшнята, но преди Уилям да успее да извика: „Здрасти!“, се разнесе тропот на конски копита и сам баща ми влезе на кон в двора. Аз се спуснах към него откъм сянката, конят му се уплаши и дръпна, а той изруга.

— Простете ми, татко, трябваше да ви видя.

— Вие ли сте? — попита той остро. — Къде се криехте през изминалата седмица?

— Беше с мен — каза Уилям твърдо зад гърба ми. — Там, където й е мястото. Заедно с децата ни. Катерина е с кралицата.

— Да, знам — каза баща ми. — Единствената Болейн без петънце по репутацията си, при това само доколкото ни е известно.

— Мери иска да ви пита нещо, след което трябва да си тръгваме.

Аз се спрях. Сега, когато настана часът, аз не знаех какво да кажа на баща си.

— Ана и Джордж няма ли да бъдат помилвани? — попитах аз. — Чичо опитва ли се да им помогне?

Той ме погледна мрачно и с горчивина.

— Вие би трябвало да знаете за техните дела поне колкото останалите — каза той. — И тримата сте черни като дяволи, Бог ми е свидетел. Трябваше да бъдете разпитана заедно с останалите дами.

— Нищо не се е случило — казах аз пламенно. — Нищо повече от това, което вие сам знаете. Нищо повече от това, което чичо сам ни беше заповядал. Той ми каза да науча Ана, да я подуча как да завладее краля. Той й каза да зачене от него, независимо на каква цена. Той каза на Джордж да стои до нея, да й помага и да я успокоява. Ние не сме направили нищо повече от това, което ни беше наредено. Нима тя заслужава да умре, задето е била покорна дъщеря?

— Не намесвайте в това мен — каза той бързо. — Аз нямам нищо общо със заповедите, които тя е получавала. Тя кривна по свой път, както и Джордж, и вие самата.

Аз ахнах от предателските му думи, а той слезе от коня, подаде юздите на коняря и понечи да ме подмине. Изтичах след него и го хванах за ръкава.

— Нима чичо ни няма да намери начин да я избави?

Той доближи устата си до ухото ми.

— Тя трябва да си отиде — каза той. — Кралят знае, че тя вече е бездетна и иска нова съпруга. Семейство Сиймор спечелиха тази игра и няма как да им го отречем. Бракът ще бъде анулиран.

— Анулиран? На какво основание? — попитах аз.

— Последователна връзка с две сестри — каза той бързо. — След като е бил ваш любовник, той не може да й бъде съпруг.

Аз примигнах.

— Пак ли аз!

— Точно вие.

— А какво ще стане с Ан?

— Ще постъпи в манастир, ако отиде доброволно. Иначе отива в изгнание.

— А Джордж?

— В изгнание.

— А вие, сър?

— Ако мога да преживея това, значи мога да преживея всичко — каза той навъсено. — А сега, ако не желаете да бъдете призована за свидетел срещу тях, изчезвайте оттук и стойте надалеч.

— Не мога ли дам показания в тяхна защита, ако дойда в двора?

Той се изсмя отривисто.

— Няма защита в тяхна полза — напомни ми той. — При дело за предателство, няма защита. Всичко, на което могат да се надяват, е на снизхождението на съдиите и на прошката на краля.

— Мога ли да помоля краля да им прости?

Баща ми ме погледна.

— Ако името ви не е Сиймор, не сте желана за погледа му. Ако името ви е Болейн, то вие сте вече кандидат за ешафода. Стойте настрана, момиче. Ако искате да помогнете на сестра си и на брат си, оставете тази работа да премине колкото е възможно по-тихо и по-бързо.

Уилям ме дръпна в сянката на конюшнята, защото чухме тропот на много ездачи на пътя.

— Това е чичо ти — каза Уилям. — Хайде да тръгваме.

Ние минахме през една каменна арка към двойните врати, през които влизаха каруците със сено. Една по-малка вратичка беше изрязана в голямата порта, Уилям я отвори и ми помогна да мина. Той я затвори след нас, когато фенерите засвяткаха из двора, а войниците завикаха на конярите да помогнат на негово височество да разседлае коня си.

Ние с Уилям се прибрахме по тъмни пътечки, невидими по тесните улички на Лондон. Дойката ни пусна да влезем и ни показа спящото в люлката бебе и Хенри на малкия му сламеник — рижите тюдорски къдри падаха на масури около главата му.

Тогава Уилям ме притегли към леглото с балдахина и дръпна завесите, за да ме съблече, сложи ме да си легна, прегърна ме и ме държа така, без да пророни и дума, а аз се бях вкопчила в него и не можах да се стопля през цялата нощ.