Другата Болейн

Май 1536

Аз наех лодка надолу до Гринич, за да донеса рокли за кралицата и допълнително бельо за Катерина, и оставих Уилям, Хенри и бебето в наетите стаи до Тауър. Уилям не беше спокоен, че заминавах без него, а и аз се страхувах — връщането в двореца Гринич ми се струваше завръщане към опасността. Но аз предпочитах да отида сама и да знам, че синът ми — тази безценна рядкост, кралският син — е далеч от двора. Обещах да не се бавя повече от два часа и да не допускам нищо да ме задържи.

Лесно беше да отида в покоите си, но покоите на кралицата бяха запечатани със заповед на Частния съвет. Първо помислих да намеря чичо си и да го помоля за бельото и роклите на Ана, но после заключих, че не си струваше заради това да се привлича вниманието към другата Болейн, след като първата е в Тауър за чудовищни престъпления. Приготвих за нея някои от своите одежди, и тъкмо се измъквах от стаята, когато дойде Мадж Шелтън.

— Боже Господи, помислих, че са те арестували — каза тя.

— Защо?

— А защо арестуват останалите? Ти беше изчезнала. Разбира се, помислих си, че си в Тауър. Пуснаха ли те след разпита?

— Никога не са ме задържали — казах аз търпеливо. — Отидох в Лондон, за да бъда близо до Катерина. Тя придружи Ана като нейна придворна дама и още е при нея в Тауър. Аз просто дойдох за малко бельо.

Мадж падна в едно кресло до прозорец и избухна в сълзи.

Аз погледнах бързо към коридора и преместих вързопа от едната си ръка в другата.

— Мадж, трябва да си тръгвам. Какво има?

— Господи, помислих, че са те арестували и че след теб идва моят ред!

— Но защо?

— Сякаш ме бяха хвърлили в меча хралупа — поде тя. — Разпитваха ме цяла сутрин, не мога да ти опиша какво видях и чух. Те преиначаваха и преиначаваха думите ми и накрая излезе, че сме се държали като блудници в публичен дом. Аз никога не съм правила нищо чак толкова осъдително. Нито пък ти. Но те искат да знаят всичко!

Спрях за миг, съзнавайки значението на всичко това.

— Частният съвет те е разпитвал?

— Разпитваха всички. Всички придворни дами, прислужничките, дори слугите. Всеки, който дори е танцувал в покоите й. Биха разпитали и кучето Пърки, ако не беше умряло!

— И какво питат?

— Кой с кого си е лягал, кой какво е обещавал. Кой е раздавал подаръци. Кой е отсъствал от литургии. За всичко. Кой е бил влюбен в кралицата, кой й е писал стихове. Чии песни е пяла. Към кого е била благосклонна. Всичко.

— И какво отговарят всички?

— О, отначало си мълчахме — каза Мадж развълнувано. — Разбира се. Всички ние се опитваме да запазим нашите тайни и тайните на другите. Но те научават едно нещо от един, друго от друг, и накрая те така те въртят и сучат, че узнават от теб неща, които всъщност не знаеш и не си правила, а през цялото време чичо Хауърд гледа така, сякаш си последната блудница, а херцогът на Съфолк е толкова мил, че накрая разбираш, че си му казала всичко, което си смятала да запазиш в тайна.

Тя завърши разказа си с истински поток от сълзи и избърса очите си с копринена кърпичка. После внезапно вдигна поглед към мен.

— Ти тръгвай! Защото ако те намерят тук, ще те отведат на разпит, а единственото, за което разпитват постоянно, сте вие — Джордж, ти и кралицата, за това къде сте били през една нощ, и къде сте били през друга.

Аз кимнах и веднага тръгнах, но я чух да подтичва след мен.

— Ако видиш Хенри Норис, ще му кажеш ли, че се постарах, колкото можех, да не кажа нищо? — каза тя жално като ученик, който се надяваше, че няма да излезе доносник. — Те ме накараха да кажа, че аз и кралицата веднъж сме играли със залог целувка от него, но никога не съм казала нищо повече. Нищо повече от това, което биха измъкнали от Джейн.

Дори името на злата съпруга на Джордж не ме накара да спра, толкова бързах да изляза оттам. Вместо това хванах Мадж Шелтън за ръката и я потеглих след себе си, докато бързах надолу по стълбите и навън към портата.

— Джейн Паркър?

— Тя беше вътре най-дълго време, даде писмени показания и ги подписа. След като беше говорила с тях, повикаха нас, останалите, да влезем пак и ни разпитваха за Джордж. За нищо друго освен за Джордж и за кралицата и за това колко вино изпивали заедно, за това често ли ти и аз сме били насаме с нея, и дали ти си ги оставяла насаме.

— Джейн трябва да го е оклеветила — казах аз глухо.

— Тя се перчеше с това — каза Мадж. — А онази Сиймор напусна вчера двора, за да отиде при семейство Кару в Съри заради жегата, докато животът на всички останали е на косъм и целият ни свят се руши — приключи тя с тихо хлипане, а аз спрях и я целунах по двете бузи.

— Може ли да дойда с теб? — попита тя отчаяно.

— Не — казах аз. — Отиди при херцогинята в Ламбет, тя ще се погрижи за теб. И не казвай, че си ме видяла.

— Ще се опитам — призна си тя. — Но ти не знаеш какво е да те подложат на кръстосан разпит, и да те питат за едно и също, отново и отново.