Другата Болейн

Чичо поклати глава и се накани да стане — съвещанието беше приключило.

— Почакайте — каза Ана отчаяно. — Можем да го направим. Кълна ви се. Ако вие ме подкрепите, и Хенри Пърси ще ме подкрепи, и тогава нито кардиналът, нито кралят, нито баща му ще могат да ни попречат.

Чичо не се поколеба и за миг.

— Напротив, ще могат. Вие сте истинска глупачка. Не можете да се преборите с Уолси. В цялото кралство няма човек, който да може да го надвие. А ние няма да рискуваме с такава вражда. Той ще прогони Мери от леглото на краля и ще сложи някоя Сиймор на нейно място. Всичко, към което се стремим посредством Мери, ще бъде безвъзвратно изгубено, ако ви подкрепим. Това е възможност за Мери, не за вас. Няма да ви оставим да развалите всичко. Ще ви отстраним от двора за лятото, а може би и за цяла година.

Ана се беше вцепенила и не можеше да продума.

— Но аз го обичам — каза тя.

В стаята се възцари тишина.

— Така е — повтори тя. — Обичам го.

— Това не означава нищо за мен — каза баща й. — Бракът ви е семейно дело и ще трябва да го оставите на нас. Пращаме ви на заточение в Хевър за една година, и трябва да се считате за щастливка. А ако разбера, че сте му писали, отговаряли на писмата или сте се срещали отново, тогава ви чака манастир. Това е решено.

— Е, не мина чак толкова зле — каза Джордж и се усмихна насила. Аз, той и Ана вървяхме надолу по течението на реката, за да се върнем с лодката в Йорк Плейс. Един слуга с ливреята на Хауърдови вървеше пред нас и ни проправяше път сред просяците и пътуващите търговци, а друг слуга вървеше след нас и ни пазеше. Ана ходеше като в сън, без да забелязва вълната от недоволство, която предизвиквахме по претъпканите с народ улици.

Селяните продаваха стоки от каруците си: хляб, плодове, живи гъски и кокошки, всичко беше прясно и свежо, току-що докарано от селата. Дебели лондончанки, чийто ум и език бяха по-бързи, се пазаряха за цената с мудните селянки, които бяха бавни в изчисленията и се опитваха да продадат на сносна цена стоката си. Мяркаха се пътуващи търговци с книжки и ноти, натъпкани в торби, обущари с готови обувки се опитваха да убедят хората, че те стават на всеки крак. Някои жени на улицата продаваха цветя, други кресон, шляеха се слуги, коминочистачи, метачи и фитилджии20, които нямаха друго занимание, освен да чакат падането на нощта. Слугите, излезли на пазар, се мотаеха по пътя на отиване и на връщане, а на столче пред всеки магазин се беше наместила дебелата жена на собственика и с усмивка на лице приканваше минувачите да влязат и да разгледат предлаганата стока.

Джордж ни преведе с Ана през тази пъстра тълпа, като упорито разбутваше хората. Той бързаше да стигнем до замъка, преди Ана да е избухнала.

— Всъщност, доста добре мина, бих казал — настоя той.

Стигнахме до кея, който ни извеждаше на реката, и един от слугите ни извика лодка.

— До Йорк Плейс — каза Джордж кратко.

Течението ни понесе бързо навътре в реката, а Ана се взираше с невиждащ поглед в бреговете от двете ни страни, които бяха покрити с боклуците на града.

След като слязохме на дворцовия вълнолом, слугите ни се поклониха и отидоха да върнат лодката обратно в града. Джордж ни заведе в нашата стая и най-накрая се озовахме зад затворени врати.

Ана внезапно му се нахвърли като дива котка. Той хвана китките на ръцете й и се опита да предпази лицето си от ударите.

— Минало добре! — изкрещя тя. — Много добре, няма що! Когато изгубих наведнъж и мъжа, когото обичам, и честта си ли? Когато претърпях пълно поражение и когато ще ме пратят да стоя в провинцията, докато всички тук ме забравят? Да, много добре! Когато баща ми не се застъпва за мен, а майка ми твърди, че иска да ме види мъртва? Къде ти е главата, глупако? Полудя ли? Или си просто невъобразимо, отчайващо, безобразно тъп.

Той продължаваше да държи китките й. Тя отново посегна с нокти към лицето му. Аз се приближих отзад и я възпрях, преди да е успяла да го ритне с високите си токове. Ние се вкопчихме един в друг като пияници, които не могат да се разберат помежду си — Ана ни отблъсна и двамата и аз паднах на земята до леглото, но успях да я хвана през кръста и да я дръпна назад, докато Джордж се опитваше да сграбчи китките й, за да защити лицето си. Имах чувството, че се борим не с Ана, а с нещо много по-лошо; сякаш срещу нас се беше изправил някакъв демон, който се беше вселил в нея и във всички нас и в чиито вени течеше кръвта на Болейн: това беше амбицията — самият дявол ни беше затворил в малката стаичка, беше подлудил сестра ми и ни беше увлякъл в тази дивашка разпра.

— Спокойно, за Бога — извика Джордж, докато все още се пазеше от ноктите на Ана.

— Спокойно ли?! — изкрещя му тя. — Какво спокойствие може да има за мен?

— Може, защото ти вече изгуби — обясни й Джордж простодушно. — Няма за какво повече да се бориш, Ана. Ти изгуби.

Тя замръзна за миг на мястото си, но ние бяхме нащрек и не я изпуснахме. Погледна го безумно, сякаш съвсем беше изгубила разсъдъка си, и се изсмя диво.