Другата Болейн

— От вас би излязла една очарователна херцогиня — отговори той. — Ако не на Нортъмбърланд, то на някое друго херцогство със сигурност. Това ще реши баща ви. Негово ще е решението за кого да ви омъжи, но аз и кралят също ще имаме думата по въпроса. Бъдете спокойна, чадо мое, ще имам предвид вашите желания. Няма да забравя — той не си направи труда дори да прикрие усмивката си, — няма да забравя, че имате желание да станете херцогиня.

Той протегна ръката си и на Ана не й оставаше нищо друго, освен да пристъпи, да се поклони, да целуне пръстена и да се оттегли.

Щом вратата се затвори зад гърба ни, тя не продума. Завъртя се на пети и заслиза по стълбището надолу, към градината. Не продума, докато не слязохме по красивите виещи се алеи и не се оказахме във вътрешността на беседката, обрасла в рози, пропълзели и по каменната скамейка и разтворили бели и алени листенца на слънцето.

— Какво да правя?! — попита тя. — Мисли! Мисли!

Щях да й отвърна, че не мога да измисля нищо, но разбрах, че тя дори не говореше на мен. Говореше на себе си.

— Дали не мога някак да надхитря Нортъмбърланд? Да накарам Мери да обсъди всичко с краля? — тя мигновено поклати глава. — Не, не може да й се има доверие. Ще провали всичко.

Аз едва сдържах негодуванието си. Ана закрачи напред-назад по зелената трева, а краищата на полите й се усукваха около високите й обувки. Седях на скамейката и я наблюдавах.

— А не мога ли да кажа на Джордж да убеди Хенри да продължи да упорства? — тогава й хрумна нещо по-добро. — Татко и чичо — промърмори тя бързо. — В техен интерес е да сключа изгоден брак. Те могат да поговорят с краля и да убедят кардинала. Може да ми намерят зестра, която да привлече Нортъмбърланд. Те също ще пожелаят да стана херцогиня — тя закима решително. — Те трябва да ме подкрепят — реши тя. — Наистина трябва. А когато Нортъмбърланд дойде в Лондон, те ще му съобщят, че годежът се е състоял и че сме се оженили.

Семейната среща се състоя в дома на Хауърдови в Лондон. Майка ми и баща ми седяха край голямата маса, а между тях беше чичо Хауърд. Аз и Джордж, също в немилост заради Ана, стояхме в дъното на стаята. Този път Ана беше тази, която стоеше пред тях като престъпник. Ала тя не стоеше с наведена глава като мен. Нейната глава беше високо изправена, едната й вежда — повдигната въпросително нагоре, а погледът й отвръщаше на чичовия така, сякаш искаше да му каже, че с нищо не падаше по-долу от него.

— Съжалявам, че наред с това да се обличате по френската мода, сте се научили и на някои други неща от френския двор — каза чичо с неприязън. — Предупреждавал съм ви, че не искам да чувам каквото и да било, което може да накърни репутацията ви. А сега научавам, че сте позволили на младия Пърси някои непристойни интимности.

— Споделих ложето си със своя съпруг — каза Ана сухо, без емоции.

Чичо ми изгледа майка ми.

— Ако продължавате да твърдите това или нещо подобно на него, ще бъдете нашибана с камшик и заточена завинаги в Хевър — обясни майка ми кротко и спокойно. — Предпочитам да ви видя мъртва, отколкото опозорена. С такива думи срамите себе си пред собствения си чичо и баща. Сама се опозорявате. И пораждате у нас само чувство на ненавист.

От моето място аз не можех да видя лицето на Ана, но забелязах как тя хвана с пръсти полата на роклята си, както давещ се търси сламка, за която да се хване.

— Заминавате за Хевър, докато всички тук забравят за тази злополучна грешка — нареди чичо.

— Извинете ме — каза Ана язвително. — Но злополучната грешка е ваша, не моя. Лорд Хенри и аз сме женени. Той няма да ме остави. Вие с татко сте длъжни да въздействате на неговия баща, доколкото е възможно, както и на кардинала и на краля, за да признаят този брак пред обществото. Направите ли това, аз ще стана херцогиня на Нортъмбърланд, така че една Хауърд ще бъде зад гърба ви в едно от най-големите английски херцогства. Смятам, че подобен успех изисква поне малко усилия. Ако аз стана херцогиня, а Мери роди син, то момчето ще бъде племенник на херцога на Нортъмбърланд и незаконен син на краля. Ще може да се възкачи на трона.

Погледът на чичо заискря гневно.

— Сегашният крал взе главата на Бъкингамския херцог преди две години за думи, далеч по-невинни от вашите — каза той съвсем приглушено. — Собственият ми баща подписа заповедта за екзекутирането му. Кралят не е безотговорен по отношение на наследниците си. Никога, никога вече не смейте да говорите такива неща, защото ще се окажете не в Хевър, а зад стените на женски манастир до края на дните си. Сериозно ви говоря, Ана. Няма да изложа сигурността на семейството заради вашата лудост.

Неговата тиха ярост я беше поразила. Тя преглътна и направи опит да се окопити.

— Нямам какво повече да кажа — прошепна тя. — И въпреки всичко смятам, че това би могло да подейства.

— Изключено — каза баща ми глухо. — Родът Нортъмбърланд не те иска. А Уолси няма да ни остави да скочим толкова високо. Кралят, от своя страна, ще прави каквото му каже Уолси.

— Лорд Хенри ми обеща — каза Ана пламенно.