Другата Болейн

— Моля да дойдете при кардинала в залата за аудиенции — каза той.

Ана се обърна и го погледна безмълвно.

— Незабавно — добави той. — Милорд кардиналът нареди да дойдете незабавно.

Дързостта на тази заповед не я разгневи. Знаеше така добре, както и аз, че след като кардинал Уолси управляваше кралството, неговата дума тежеше толкова, колкото и кралската. Ана мина край огледалото и погледна небрежно към отражението си. Тя ощипа няколко пъти бузите си, за да добият цвят и прехапа първо горната си устна, после и долната.

— Аз да дойда ли? — попитах я.

— Да, ела с мен — прошепна тя припряно. — Ще му напомня, че кралят винаги би те изслушал. А ако и кралят е там, накарай го да омекне, стига да можеш.

— Не мога да искам нищо от него — отвърнах аз бързо и шепнешком.

Дори в подобен критичен момент тя не пропусна да ме изгледа снизходително.

— Добре зная това.

Ние последвахме слугата през голямата зала към кралската стая за аудиенции. Беше необичайно пуста. Хенри беше излязъл на лов със свитата си. Хората на кардинала пазеха на вратата, облечени в яркочервените си ливреи. Те отстъпиха, за да ни пуснат да влезем и после пак завардиха входа. Кардиналът се беше погрижил да не ни безпокоят.

— Мистрес Ана — каза той, когато я видя да влиза. — Днес научих нещо изключително обезпокояващо.

Ана остана съвсем неподвижна, със скръстени ръце и безизразно лице.

— Съжалявам да го чуя, ваше високопреосвещенство — каза тя глухо.

— Изглежда, че моят паж, младият Хенри Нортъмбърланд, си е позволил твърде много волности в приятелството си с вас, както и със свободата, която аз му давам да се забавлява в покоите на кралицата, и се е увлякъл в любовните брътвежи.

Ана завъртя отрицателно глава, но той не й даде думата.

— Днес му обясних, че прищевки от този род не подобават на човек, подготвян да наследи графствата на Севера и чийто брак се урежда от мен, от баща му и от краля. Той не е някое селянче, което може да си позволи да събори доячката в някоя купа сено, без много да му мисли. Бракът на лорд от неговия ранг е политическо дело, значимо за цялото кралство.

— Той поиска ръката ми и пожела да встъпим в брак, а аз се съгласих — настоя Ана. Забелязах как златното „Б“, което висеше от перлената огърлица около шията й, подскача бързо в такт със сърцето й. — Ние сме сгодени, ваше високопреосвещенство. Съжалявам, ако това не ви се нрави, но това е положението. Не можете да го промените.

Тъмните му очи я стрелнаха изпод издутата шапка.

— Лорд Хенри се съгласи да се подчини на решението на баща си и на краля — отвърна той. — А на вас съобщавам всичко това само от любезност, мистрес Болейн, за да не гневите тези, които Бог е определил да бъдат над вас.

Тя пребледня.

— Той никога не е казвал нищо подобно. Никога не е казвал, че ще следва волята на баща си, вместо…

— Вместо вашата? Знаете ли, аз наистина се питах дали нещата стоят именно така. Всъщност той точно това направи, мистрес Ана. Разрешението на тази незначителна историйка е изцяло в ръцете на краля и на херцога.

— Той е обречен на мен, ние сме сгодени — каза тя свирепо.

— Това не е било годеж, а de futuro18 — отсече кардиналът. — Просто обещание за бъдеща женитба, ако тя се окаже възможна.

— По-точно de facto19 — Ана продължи да упорства. — Годеж пред свидетели, при това консумиран.

— О — той вдигна предупредително тлъстата си ръка. Тежкият кардиналски пръстен проблесна срещу Ана, сякаш за да й припомни, че пред нея стоеше духовният водач на Англия. — Не се и опитвайте да твърдите, че това е възможно. Би било твърде неблаговъзпитано. Ако аз казвам, че това е бил един годеж de futuro, това означава, че е именно така, мистрес Ана. Аз не греша. Само глупачка би си позволила да сподели постелята на някой мъж, разчитайки на такива посредствени основания. Дама, която се е отдала, а след това е била изоставена, е обезчестена. И вероятно никога не би се омъжила.

Ана ме стрелна бързо с поглед. Уолси сигурно си даваше сметка за иронията на ситуацията — да проповядва за добродетелите на девствеността на жена, чиято сестра беше най-известната прелюбодейка в кралството. При все това нищо не трепна по лицето му.

— Би било изцяло във ваша вреда, мистрес Болейн, ако заслепението ви по лорд Хенри ви накара да изречете подобна лъжа.

Виждах как тя се бори с обзелата я паника.

— Ваше високопреосвещенство — каза тя с леко разтреперан глас. — Аз бих била прекрасна херцогиня на Нортъмбърланд. Бих се грижила за бедните, бих следила за спазването на порядките в северните владения. Бих защитавала Англия от шотландците. Вие винаги бихте могли да разчитате на моето приятелство. Бих била ваша длъжница до гроб.

Крайчецът на устата му се изви в усмивка. Явно не смяташе, че благоразположението на Ана е от най-убедителните подкупи, които са му били предлагани.