Другата Болейн

— Семейство Хауърд на трона — промърмори Джордж, едва ли не сам на себе си. — Нортъмбърланд и Хауърд съюзници. Така ще бъде, нали? Когато двете семейства се съберат. Това може да стане само чрез брак и чрез един наследник, когото този съюз да подкрепя. Мери може да роди наследника, а Ана в бъдеще да свърже бъдещото му със семейство Пърси.

— А ти си мислеше, че няма да успея — каза Ана, като ме сочеше с пръст.

Аз кимнах.

— Стори ми се, че се целиш твърде високо.

— Друг път ще знаеш — предупреди ме тя. — Стига да поискам нещо, то става мое.

— Е, друг път ще знам — съгласих се аз.

— Ами той? — обезпокои се Джордж. — Ако го оставят без наследство? Тогава добре ще се наредиш: омъжена за момче, което някога е било наследник на херцогство, но понастоящем в немилост и без пукнат грош.

Тя поклати глава.

— Няма да го направят. Той им е твърде нужен. Но ти ще трябва да вземеш страната ми, Джордж; както и татко, и чичо Хауърд. Неговият баща трябва да разбере, че съм достойна за него. Тогава ще се съгласят с годежа.

— Ще направя, каквото мога, но Пърси са горди, Ана. Те искаха да го оженят за Мери Талбот, но Уолси беше против. Няма да се съгласят ти да я заместиш.

— Само за богатството му ли искаш да се омъжиш? — попитах я.

— О, и заради титлата — отвърна Ана коравосърдечно.

— Питам сериозно. Какво изпитваш към него?

За момент помислих, че тя щеше да си направи още някоя безмилостна шега, с която да омаловажи младежката му страст. Тя обаче разтърси глава и чистата й коса се разля по дланите на Джордж като тъмна прииждаща река.

— О, зная, че съм глупачка! Знам, че той е само едно момче, при това наивно, но точно това кара самата мен да се чувствам като малко момиче. Сякаш сме двама млади влюбени, които не се страхуват от нищо. Кара ме да се чувствам толкова безгрижна! И толкова замаяна! Кара ме да се чувствам влюбена!

Сякаш проклятието на студенината, преследващо рода Хауърд, се беше разбило на хиляди парченца, и всичко бе показало истинската си същност и блестеше омайно. Засмях се заедно с нея, хванах ръцете й и я погледнах в лицето.

— Не е ли чудесно? — попитах я. — Не е ли чудесно да се влюбиш? Не е ли това най-прекрасното нещо на света?

Тя издърпа ръцете си.

— О, я престани, Мери. Такова дете си! И все пак да. Прекрасно? Да! А сега престани да ми се смееш така глуповато, не мога да го понасям.

Джордж хвана един от тъмните кичури, уви го около челото й и я погледна възхитено в огледалото.

— Влюбената Ана Болейн — промърмори той замислено. — Кой би повярвал?

— Това никога нямаше да се случи, ако той не беше най-високопоставен в цялото кралство, след самия крал — напомни му тя. — Аз не забравям кое е добро за мен и за семейството ми.

Той кимна в знак на съгласие.

— Зная това, Анамария. Всички подозирахме, че ще се целиш нависоко. Но чак Пърси! По-високо, отколкото дори аз можех да си представя.

Тя се наведе напред, сякаш се канеше да заговори сама на себе си в отражението. После закри лицето си с длани.

— Това е първата ми любов. Първата и единствената.

— Бъди добра пред Бога, за да е добър и Той с теб и да направи така, че това да е и последната ти любов, не само първата — каза Джордж, внезапно изтрезнял.

Тъмните й очи срещнаха неговите в огледалото.

— Моля те, Господи — каза тя. — Не искам нищо повече в живота си, Пърси ми стига. Ще бъда доволна от това. О, Джордж — думите не стигат. Ако мога да имам лорд Хенри Пърси и да го задържа, ще съм така доволна!

По покана на Ана, Хенри Пърси дойде в покоите на кралицата по обяд на следващия ден. Тя беше избрала това време на деня особено внимателно. Всички дами бяха на служба и покоите бяха на наше разположение. Хенри Пърси влезе и се огледа — тази тишина и пустота го изненадаха. Ана отиде до него и взе ръцете му в своите. Мина ми през ум, че той не изглеждаше толкова ухажван, колкото преследван.

— Любов моя — каза Ана и когато той чу гласа й; момчешкото му лице засия; куражът му се върна.

— Ана — каза Пърси нежно.

Той пъхна ръка във вътрешния джоб на подплатените си панталони и извади пръстен. От мястото си до прозореца видях как проблесна червен рубин — символ на добродетелната жена.

— Това е за теб — каза й той развълнувано.

Ана взе ръката му.

— Искаш ли да дадем обет сега, пред свидетели?

Той преглътна едва забележимо.

— Да, искам.

Тя грейна.

— Да го направим тогава.

Той погледна към мен и към Джордж, сякаш очакваше някой от нас да го спре.

Аз и Джордж му се усмихнахме окуражително и по лицата ни се изписа по една достойна за семейство Болейн усмивка — несъмнено бяхме две много мили змии.

— Аз, Хенри Пърси, вземам вас, Ана Болейн, за своя законна съпруга — каза той и хвана Ана за ръката.

— Аз, Ана Болейн, вземам вас, Хенри Пърси, за свой законен съпруг — произнесе тя и в гласа й имаше повече увереност, отколкото в неговия.

Той хвана третия пръст на лявата й ръка.

— С този пръстен аз ви се обричам — промълви той тихо и нахлузи пръстена. Той беше твърде голям. Тя стисна ръката си в юмрук, за да го задържи.

— С този пръстен аз ви приемам — отговори тя.