Другата Болейн

— Аз зная, че това не е нищо повече от майска игра. Както и за мен. Ала това е опасна игра, щом в нея участват млад хубав мъж и девойка, когато сме заобиколени от толкова хора, които са невъздържани и все говорят, че сме създадени един за друг, че сме идеалната двойка.

— Това ли казват?

— Казват го, когато ни виждат да танцуваме заедно. Когато забележат как ме гледате, и как аз ви се усмихвам в отговор.

— Какво още говорят? — той беше доста развълнуван от картината, която Ана му рисуваше.

— Казват, че вие ме обичате. Че аз ви обичам. Казват, че сме изгубили ума си един по друг, докато ние считаме всичко това само за забавление.

— Боже мой — промълви той при това разкритие. — Господи, но това е точно така!

— О, не! Какво говорите?

— Говоря за това, че съм бил глупак. Бил съм влюбен във вас от месеци, а през цялото време съм се заблуждавал, че се забавлявам, че вие ме дразните и че всичко това няма никакво значение.

Погледът й грейна.

— За мен имаше значение — пророни тя.

Тъмният й взор падна на лицето му. Младият мъж стоеше вцепенен.

— Ана — промълви той. — Любов моя.

Устните й се извиха в неустоима усмивка, сякаш чакаха целувка.

— Хенри — дъхът й докосна лицето му. — Моят Хенри.

Той се приближи плавно до нея и притисна силно с ръка пристегнатия й кръст. Придърпа я до себе си и Ана не се възпротиви, а пристъпи изкусително с една крачка напред. Той се наведе над лицето й, главата й се наклони леко встрани, устата му намери нейната и те се сляха в първата си целувка.

— О, кажете го — прошепна Ана. — Кажете го сега, точно в тази секунда, Хенри.

— Омъжете се за мен — каза той.

— Случи се — отчете ми се Ана радостно в спалнята ни същата вечер. Тя беше поръчала да донесат коритото за къпане и ние влязохме в горещата вода една след друга, търкахме гърбовете си и миехме косите си. Ана притежаваше фанатизма на френска куртизанка по отношение на чистотата и беше десет пъти по-старателна от друг път. Тя провери ноктите на пръстите и на краката ми, като че ли бях мърлява хлапачка, и ми подаде лопатката от слонова кост за почистване на уши, все едно й бях дете, после прекара гребена през всеки кичур от косата ми, глуха за оплакванията ми.

— Е? Какво толкова се е случило? — попитах ядно; от мен се стичаше вода и аз се увих в един чаршаф. Четири прислужнички влязоха и започнаха да изсипват водата във ведра, за да могат после да изнесат огромното дървено корито. Чаршафите, които използваха за коритото, бяха мокри и натежали и цялата тази работа създаваше впечатление за много труд и малко полза. — Всичко, което ми е известно е, че продължаваш да флиртуваш с него.

— Той ми направи предложение — каза Ана. Тя изчака да излязат слугините, уви по-здраво чаршафа около гърдите си и се настани пред огледалото.

На вратата се почука.

— Кой е сега? — попитах аз раздразнено.

— Аз съм — отвърна Джордж.

— Къпем се — казах му.

— О, пусни го да влезе — Ана започна да разресва черните си коси. — Може да ми помогне да разплета тези възли.

Джордж влезе в стаята и повдигна въпросително вежда при вида на бъркотията: по пода имаше разлята вода и захвърлени мокри чаршафи, ние двете бяхме полуголи, а Ана беше разпуснала гъста мокра грива по раменете си.

— Пиеса ли репетирате? Да не сте русалки?

— Ана настояваше да се къпем. Отново.

Ана му подаде гребена и той го взе.

— Среши косата ми — каза тя с лукава полуусмивка. — Мери винаги ме скубе.

Той се подчини и започна да реши черните й коси, кичур по кичур. Решеше я така внимателно, сякаш това беше гривата на кобилата му. Ана затвори блажено очи, наслаждавайки се на усърдието му.

— Имам ли въшки? — попита тя внезапно и загрижено.

— Още не — увери я той дълбокомислено като венециански фризьор.

— Е, какво се е случило? — попитах я пак, връщайки се към нейното съобщение.

— Вече е мой — призна си тя. — Хенри Пърси. Каза ми, че ме обича и че иска да се ожени за мен. Искам ти и Джордж да бъдете свидетели на годежа ни — тогава той ще ми даде пръстен и съюзът ни ще е факт — толкова ненарушим, колкото и венчавка пред свещеник. А аз ще бъда херцогиня.

— О, Боже — Джордж застина с гребена във въздуха. — Ана! Сигурна ли си?

— Мислиш ли, че ще си измислям подобна история? — скастри го тя.

— Не — съгласи се той. — И все пак. Херцогинята на Нортъмбърланд! Господи, Ана, ти ще притежаваш почти цяла северна Англия!

Тя кимна утвърдително, вперила поглед в образа си в огледалото.

— Боже мой, ще станем най-великото семейство в страната! И едно от най-великите в Европа. Мери е в леглото на краля, а ти ще си женена за най-високопоставения кралски поданик — това ще изстреля Хауърдови до висини, от които вече никой няма да е в състояние да ни измести.

Той замълча за момент, обмисляйки други евентуални предимства.

— Господи, ако Мери забременее и роди син на краля, с цялата мощ на Нортъмбърланд зад гърба си той ще може да завземе трона. Може да стана чичо на краля на Англия.

— Да — каза Ана кисело. — И аз това си помислих.

Аз не казах нищо, а само гледах лицето на сестра си.