Другата Болейн

— Не, нямате го! Това именно ви говоря! Нямате благоволението на краля, а без него нямате и моето. Върнете се обратно в леглото му и ще можете да правите каквото пожелаете. Можете да поискате от него да ви построи манастир, можете даже да дундуркате бебчетата си на английския трон. Можете дори да ме изпратите на заточение! Ала извън леглото му вие сте една никаквица, за която никой не го е грижа.

В стаята се възцари мъртва тишина.

— Разбирам — отвърнах аз сковано.

— Добре — той се отмести от камината и изопна дрехата си. — Ще ми благодарите за това, когато ви коронясват.

— Да — казах аз и усетих, че ми прималява. — Може ли да седна?

— Не — каза той. — Научете се да стоите права.

Същата вечер в покоите на кралицата беше организирана танцова забава. Кралят беше довел музикантите си да й посвирят. На всички беше ясно, че макар да седеше до нея, той се интересуваше единствено от танцуващите придворни дами. Ана беше сред тях. Беше с тъмносиня рокля, която беше нова, а на главата си имаше диадема в същия цвят. На шията си носеше обичайната перлена огърлица със златното „Б“, с което сякаш искаше да подчертае, че е неомъжена жена.

— Танцувай — прошепна ми Джордж съвсем тихо, прилепил уста до ухото ми. — Всички чакат да затанцуваш.

— Джордж, не смея. Кървя и се страхувам да не припадна.

— Трябва да станеш и да идеш да танцуваш — каза той. Той ме погледна и усмивката грейна на лицето му. — Кълна се, Мери. Трябва да го направиш, иначе е свършено с теб — той ми подаде ръката си.

— Дръж ме здраво — казах аз. — Ако падна, ме хвани.

— През почивката. Хайде. Трябва да го направиш.

Той ме поведе към кръга от танцуващи. Видях как Ана измери с поглед силата, с която Джордж ме беше хванал под лакът и бледото ми лице. За миг тя ми обърна гръб и аз разбрах, че щеше да е щастлива да ме види паднала на пода. Но тогава тя видя, че взискателните погледи на чичо и майка бяха вперени в нас и ми направи място в редицата от танцуващи, като се отдалечи с партньора си Франсис Уестън и Джордж ме отведе пред погледа на краля, като поглеждаше към негово величество и му се усмихваше.

Аз изиграх този танц, както и следващия, когато кралят дойде и каза на Джордж:

— Мога да заема мястото ви и да танцувам със сестра ви, ако тя не е твърде изморена.

— За нея ще е чест.

Аз се усмихнах очарователно.

— Мога да танцувам цяла нощ, ако ваше величество склони да бъде мой партньор.

Джордж се поклони и отстъпи назад. Видях как той хвана Ана с два пръста за полите и я придърпа към стената. Аз и кралят докоснахме ръцете си, обърнахме се с лице един към друг и започнахме да танцуваме. Танцовата стъпка ни сближи, а след това ни отдалечи един от друг, а погледът му не се отделяше от мен и за миг.

Коремът ме присвиваше под корсажа, сякаш бях пила отрова. Усещах как пот се стича на тънка струйка между здраво стегнатите ми гърди. Продължавах да му се усмихвам безметежно. Помислих си, че ако можех да поговоря с Хенри насаме, бих могла да го убедя да ми разреши да видя децата си в Хевър, когато отиде на лов през лятото. Мисълта за бебето започна да боде гърдите ми, сякаш млякото се опитваше само да излезе през плътно пристегнатия ми бюст. Усмихвах се, сякаш цялото ми същество беше изпълнено с радост. Погледнах към другия край на кръга от танцьори към бащата на децата си така, сякаш нямах търпение да скоча в леглото му не заради това, което исках да направи за мен, а заради самия него.

Ана ми помагаше да се изкъпя. В бързината тя ме плесна злостно с един от мокрите чаршафи, с които ме миеше, и се заоплаква от кръвта, обагрила водата.

— Господи, отвращаваш ме — каза тя. — Как ли ще го търпи той?

Загърнах се в сух чаршаф и започнах сама да си реша косите, преди тя да ми се е нахвърлила с гребена за въшки и да е оскубала цялата ми коса под претекст, че се грижи за хигиената ми.

— Вероятно няма да ме извика — отвърнах. Бях толкова отпаднала след танците и след половинчасовото стоене на крак, докато кралят тържествено пожелаваше лека нощ на кралицата, че единственото, което исках, беше да се търкулна в леглото.

На вратата се почука — беше Джордж. Той подаде глава на вратата.

— Много добре — каза той, като ме видя полугола и измита. — Кралят иска да дойдеш. Можеш само да наметнеш нещо и тръгвай.

— В такъв случай кралят е голям смелчага — каза Ана злобно. — От гърдите й още тече мляко освен това кърви и от най-малкото избухва в плач.

Джордж се захили момчешки.

— Бог да те благослови, Анамария — не съм виждал по-мила сестричка от теб. Представям си как тя всеки ден благодари на Господа, че има компаньонка като теб, която да я поддържа винаги в добро настроение.

Ана поне имаше благоприличието да си придаде смутен вид.

— Имам нещо за кръвта — каза той и извади малко навито парченце плат от джоба си.

Аз го изгледах подозрително.

— Какво е това?

— Една от проститутките ми каза за него. Слагаш си го вътре и кървенето спира за известно време.

Аз се намръщих.

— А не пречи ли?

— Тя каза, че не. Хайде, Мериан. Тази вечер трябва да бъдеш в леглото му.