Другата Болейн

— Тогава се обърни — казах аз. Джордж се обърна към прозореца, аз отидох до леглото и започнах да се опитвам несръчно да свърша каквото ми каза.

— Дай на мен — каза Ана сърдито. — Боже, трябва всичко да правя вместо теб.

Тя пъхна парцалчето и го натисна още навътре. Простенах болезнено, и Джордж почти се извърна.

— Няма нужда да убиваш момичето — каза той добронамерено.

— Нали трябва да отиде навътре? — попита Ана, зачервена и сърдита. — Трябва да я запуша, нали така?

Джордж ми подаде ръката си. Аз паднах от леглото, превивайки се от болка.

— Боже Господи, Ана, ако някога напуснеш този двор, спокойно можеш да се уредиш като вещица — каза той закачливо. — Имаш необходимите маниери.

Тя се навъси.

— Защо си толкова кисела? — попита я той, докато аз завързвах робата си на кръста и нахлузвах обувките си с алените токчета.

— Не съм — каза Ана.

— О-хо! — каза той, внезапно разбрал какво става. — Всичко ми е ясно, мистрес Ана. Наредили са ти да се оттеглиш и да го отстъпиш на Мери. Ти ще си останеш придворна дама на кралицата, докато сестра ти се изкачва на престола.

Тя се намуси и ревността за миг заличи цялата й красота.

— Аз съм на деветнадесет години — каза тя горчиво. — Половината кралски двор е убеден, че съм най-красивата жена в целия свят. Всички знаят, че съм най-остроумната и елегантната дама. Кралят не може да откъсне очи от мен. Сър Томас Уайът замина за Франция, за да ме забрави. А в същото време сестра ми е женена и има две деца от самия крал. Кога най-сетне ще дойде и моят ред? Кога ще се омъжа? Кой може да е добра партия за мен?

В стаята се възцари тишина. Джордж сложи ръка на поруменялата й буза.

— О, Анамария — каза той нежно. — За теб няма достатъчно добра партия. Дори самият френски крал или испанският император не са достатъчно добри. Ти си прекрасно, съвършено създание. Бъди търпелива. Когато се окажеш сестра на английската кралица, ще имаме голям избор. По-добре да помогнем на Мери да се уреди, така че да ти бъде от полза, вместо да бързаш да се хвърляш в обятията на някой нещастен херцог.

Тя се засмя без да иска на думите му и Джордж се наведе и я целуна бързо по бузата.

— Така е — увери я той. — Наистина си самото съвършенство. Всички ние те обожаваме. Дръж се, за Бога. Ако някой узнае каква е истинската ти същност, всички сме загубени.

Тя се дръпна и щеше да го зашлеви, но той се изплъзна, разсмя се насреща й и щракна с пръсти към мен.

— Хайде, малка бъдеща кралице! — каза той. — Всичко готово ли е? Тръгваш ли? — той се обърна към Ана. — Той ще може да влезе вътре, нали? Надявам се, че не си я натъпкала като някой шлеп с въглища.

— Разбира се, че ще може — каза тя сърдито. — Но предполагам, че адски ще боли.

— Няма да се безпокоим за това, нали така? — усмихна й се Джордж. — Все пак ние пращаме при краля своя залог за успех, а не просто някакво си момиче. Хайде, миличка! Имаш да свършиш някои работи за нас, семейство Болейн, и всички ние разчитаме на теб!

Той продължи да бърбори, докато минавахме голямата зала и се изкачвахме нагоре по стълбището към кралските покои. Когато влязохме, при Хенри стоеше кардинал Уолси; тогава Джордж ме придърпа да седна до прозореца и ми подаде чаша вино, докато чаках кралят и неговият най-доверен съветник да завършат разговора, който водеха шепнешком.

— Вероятно обсъждат да не е изчезнала някоя чиния от кухнята — прошепна ми Джордж дяволито.

Аз се усмихнах. Опитите на кардинала да намали разточителството в кралското домакинство предизвикваха подигравки от страна на онези придворни, към които се числеше и моето семейство, чиито удобства и печалби зависеха от безразсъдството и екстравагантността на кралското разточителство.

Кардиналът, който беше зад нас, се поклони и направи знак на пажа си да събере книжата му. Той кимна на мен и на Джордж, когато Джордж ме поведе към стола му до камината.

— Желая ви лека нощ, ваше величество, мадам, сър — каза той и напусна стаята.

— Ще пийнете ли чаша вино с нас, Джордж? — попита кралят.

Аз хвърлих на брат си умоляващ поглед.

— Благодаря ви, ваше величество — каза Джордж и наля вино на краля, на мен и на себе си. — До късно ли имате дела, сир?

Хенри махна презрително с ръка.

— Нали го знаете кардинала — каза той. — Никога не спира да работи.

— Трябва да е дяволски скучно — каза Джордж безочливо.

Предателският смях на краля отекна в стаята.

— Действително е дяволски скучно — съгласи се той.