Другата кралица

Тук е толкова ужасно студено, толкова мрачно, толкова ужасно, че за мен е почти непоносимо да ставам от леглото сутрин. Старата болка в гърдите ми се върна и в някои дни не мога да ям, нито дори да лежа в леглото си, без да плача от болка. Вече от дни вали дъжд, мразовит дъжд, примесен с парченца лед, и всичко, което виждам от тесните си прозорци, са сиви небеса, а всичко, което чувам, е звукът на водата, която капе от покрива към калта долу.

Този замък е толкова влажен, че дори най-големият огън в огнището не може да изсуши влажните петна по мазилката на стените, а мебелите ми започват да позеленяват от студена, влажна плесен. Мисля си, че Елизабет е избрала това място за мен с надеждата, че ще умра тук. В някои дни ми се иска да можех да мра.

Единственото събитие около мен е благополучното завръщане на граф Шрусбъри от замъка Уиндзор. Очаквах, че и той ще срещне смъртта: но Елизабет е избрала да му се доверява още известно време. Което е още по-добре, решила е да ме остави на неговите грижи. Никой не знае каква може да е причината за това, но тя е тиранин, може да бъде своенравна. Предполагам, че след като вече е дала своите заповеди за екзекуциите, огромните й страхове са се уталожили. Тя реагира пресилено, както винаги, и след като ми изпрати двама допълнителни тъмничари, прогони слугите от домакинството ми и спътниците ми, след като ме заплаши с домашен арест и с арестуването на моя домакин, сега тя ме поверява отново на Шрусбъри и ми изпраща любезно писмо, в което пита за здравето ми.

Донася ми го Шрусбъри: но той е толкова блед и изпит, та бих помислила, че в писмото се съдържа заповед за екзекуцията му. Той почти не ме поглежда и аз съм щастлива от това, защото съм се сгушила, увита в кожи, в стола си до огнището, превита на две, за да се опитам да успокоя болката в гърдите си, и никога не съм изглеждала по-зле.

— При вас ли трябва да остана?

Той сигурно чува облекчението в гласа ми, защото в отговор умореното му лице се изпълва с топлота.

— Да. Изглежда ми е простено, задето съм ви позволил да се срещнете с лордовете от Севера, дано Бог спаси душите им. Но съм условно определен за ваш пазач: предупредиха ме да не допускам нови грешки.

— Наистина съжалявам, че навлякох толкова тревоги на дома ви.

Той поклаща глава:

— О, ваша светлост, знам, че никога не сте искали да ми навлечете беди. И знам също и че не бихте кроили заговор срещу една миропомазана кралица. Може и да се стремите към свободата си, но не бихте застрашили кралицата.

Свеждам очи. Когато отново вдигам поглед, той се е навел и ми се усмихва.

— Иска ми се да можехте да бъдете както мой пазач, така и мой съветник — казвам много тихо. — Щях да се справя по-добре в живота, ако можех да бъда поверена на мъж като вас.

За момент настъпва тишина. Чувам как пъновете се разместват в огнището и малък пламък прави потъналата в сенки стая по-светла.

— И аз го желая — казва той, с много нисък глас. — Иска ми се да можех да ви видя как се връщате отново в кралството си и на трона си, здрава и в безопасност.

— Ще ми помогнете ли?

Гласът ми е съвсем малко по-висок от пукането на пламъците.

— Ако мога — казва той. — Ако мога да го сторя, без да си навлека безчестие.

— И не казвайте на Бес — добавям. — Тя е прекалено добра приятелка на Сесил, за да се чувствам аз в безопасност.

Мисля си, че когато чуе това, той ще се поколебае: аз го моля да се съюзи с мен срещу съпругата си. Но той се втурва напред.

— Бес е негова шпионка — казва той и аз долавям горчивината в гласа му. — Приятелството й с него може да ми е спасило живота, но не мога да й благодаря за това. Тя е негова приятелка и негова съюзница, негова доносница. Именно нейните доноси до него ме спасиха. Именно неговият авторитет утвърждава всичко. Бес винаги е приятелка с най-влиятелните. Сега изборът й пада върху Сесил, докато навремето избраният бях аз.

— Не мислите, че те… — Опитвам се да намекна за любовна история. Но Шрусбъри поклаща глава, преди да се е наложило да кажа нещо повече.

— Не става въпрос за изневяра, по-лошо е от това — казва той тъжно. — Става дума за нелоялност. Тя възприема света така, като и той: като битка между протестантите и папистите. Наградата за английските протестанти е власт и богатство, това е всичко, което ги интересува. Те мислят, че Бог ги обича толкова много, че им дава богатствата на света. Мислят, че тяхното богатство е доказателство, че постъпват правилно, възлюбени от Бога. — Той замлъква насред изречението и ме поглежда. — Моят изповедник щеше да ги нарече езичници — казва той рязко. — Майка ми би ги нарекла еретици.

— Вие сте от истинската вяра? — прошепвам невярващо.