Другата кралица

— Имам нужда от мъж до себе си. Мъж, който може да командва армия, мъж, който е готов да използва богатството си, за да плаща на войниците ми. Лоялен англичанин, който да се справи със Сесил и Елизабет от мое име. Имам нужда от английски благородник, който ще се ползва с доверието на шотландските лордове, който ще успокои англичаните. Изгубих негова светлост херцога. Нуждая се от вас, Шюзбюи.

— Не мога да напусна Англия… не мога да напусна кралицата… или Бес…

— Напуснете ги заради мен — казва тя простичко, и в момента, в който проговаря, изведнъж всичко ми се струва необикновено ясно. Защо не? Защо да не тръгна с тази прекрасна жена и да я пазя? Защо да не последвам сърцето си? За един щастлив миг си помислям, че мога просто да тръгна с нея — сякаш Бес, и кралицата, и Англия нямат никакво значение. Сякаш нямам деца, нямам доведени деца, и нямам земи, сякаш нямам сто роднини — мъже и жени, хиляда васали и други хиляда слуги, и повече арендатори и работници, отколкото мога да преброя. Сякаш бих могъл просто да избягам, както едно момче може да избяга при момичето, което обича. За миг си помислям, че би трябвало да направя това, че това е мой дълг към нея, към жената, която обичам. Мисля си, че един мъж на честта щеше да тръгне с нея, а не да си остане у дома. Един почтен мъж, един благороден мъж, щеше да тръгне и да я защити от враговете й.

— Напуснете всички тях заради мен — повтаря тя. — Елате в Шотландия с мен и бъдете мой приятел и съветник. — Тя замълчава. А после изрича думите, които искам да чуя повече от всички други думи на света: — О, Джордж. Обичайте ме.

Февруари 1570, замъкът Тътбъри: Бес

Тази млада жена, която сега, изглежда, трябва да търпя не само като постоянна заплаха за състоянието ми, но и като съперница за сърцето на съпруга ми, има деветте живота на някоя проклета котка и късмета на самия дявол. Тя преживя надзора на Хейстингс, който си замина и ни я остави, макар да ми се закле, че по-скоро ще предпочете да я види мъртва, отколкото да доживее тя да унищожи мира на Англия, оцеля след бунта на Севера, макар че по-достойни от нея мъже и жени ще загинат на ешафода за по-маловажни престъпления от онези, които тя лекомислено извърши; оцеля и след позора на един таен годеж, макар че годеникът й е заключен в Тауър, а слугите му са подложени на мъчения. Тя седи в големия ми салон, бродирайки с най-фините копринени платове, както правя и самата аз, пред огън, запален със скъп дървен материал, и през цялото време се изпращат съобщения: от нея до нейния посланик, от него до Уилям Сесил, от него до кралицата, от Шотландия до всеки от тях, и всичко това — с цел да се изготви споразумение, според което тя да бъде върната в слава и блясък на трона си. След всичко, което направи, всички тези велики сили са решени тя да си върне трона. Дори Сесил казва, че след като налице няма друг шотландец с кралско потекло, тя трябва да бъде възстановена на власт.

Логиката на това ми убягва, както сигурно убягва и на всеки, свикнал да скрепява сделките си с ръкостискане и който е свикнал да се пазари открито. Тя или не е годна да бъде кралица — както шотландците със сигурност вече решиха веднъж, а ние се съгласихме, — или е толкова годна да бъде такава сега, колкото и когато проведохме три разследвания на нейното поведение. Справедливостта на това също ми убягва. Ето го херцога на Норфолк, който очаква в Тауър да бъде съден за държавна измяна, ето и граф Нортъмбърланд, екзекутиран за участието си в бунта на север; ето и графа на Уестморланд, изпратен в изгнание за вечни времена, който никога повече няма да види жена си или земите си — все заради това, че се стремяха към възстановяването на власт на тази кралица, която сега ще бъде върната на власт. Стотици загинаха по обвинение в държавна измяна през януари. Но сега, през февруари, същата държавна измяна е политика.

Над тази жена тегне проклятие, кълна се в това. Никой мъж, сключил брак с нея, не е преуспял, никой неин служител не е оцелял след съмнителната чест да носи знамето й, никоя страна не е добрувала по време на нейното управление. Тя носи нещастие на всеки дом, в който влезе, и лично аз мога да свидетелствам за това. Защо на такава жена да й бъде простено? Защо да се измъкне напълно невредима и съвсем безнаказано? Защо една такава блудница да има такъв дяволски късмет?