Другата кралица

— Не, вече не; но подобно на всеки протестант в Англия днес, бях възпитан в старата вяра, бях кръстен като папист, бях възпитан да посещавам католическата литургия, признавах властта на Светия Отец. И не мога да забравя поученията от детството си. Майка ми живя и умря със старата вяра. Не мога да мисля другояче, за да угодя на кралицата. Не мога да вярвам, както вярва Бес, както вярва Сесил, че можем лично да прозрем Божия Промисъл. Че не се нуждаем от свещениците или от папата. Че знаем всичко, сами, без чужда помощ, и че доказателство за това е проклятието на собствената ни алчност.

— Ако някога стана кралица на Англия, ще позволя на хората да отдават почит на Бог, както пожелаят — обещавам.

Той кимва:

— Зная, че ще го сторите. Знам, че ще бъдете изключително… изключително милостива кралица.

— Вие ще бъдете най-скъпият ми приятел и довереник — казвам с лека усмивка. — Ще бъдете мой съветник. Ще бъдете мой държавен секретар и ще оглавявате моя Таен Съвет.

Назовавам титлите, които Сесил е узурпирал. Знам колко силно ги желае Шрусбъри.

— Тогава оздравявайте бързо — казва той, и аз долавям нежността в гласа му. — Трябва да оздравеете и да укрепнете, преди да можете да се надявате на каквото и да било. Почивайте и оздравявайте, моя… ваша светлост.

Януари 1570, замъкът Тътбъри: Джордж

Новина от Лондон, която променя всичко. В какъв свят живеем сега! Всичко отново се обърна наопаки, без предупреждение, почти без причина. Писмото, което получавам, е от Сесил, така че имам пълно основание да не му се доверявам. Но това е новина, която дори той не би могъл да изопачи или измисли. Трябва да е истина. Късметът на шотландската кралица отново проработи, и звездата й се устреми към възход. Тя е кралица, чийто късмет идва на приливи и отливи като морето и изведнъж тя е отново в благоприятно положение. Нейният полубрат, узурпаторът на престола й, нейният най-голям враг, лорд Мъри, е убит от платени убийци в Шотландия и нейната страна отново е без водач. Това оставя зейнала празнота на самия връх на шотландското управление. Те не разполагат с никой, който може да заеме престола. Трябва да я приемат обратно. Няма друг. Удивително, точно когато тя падна по-ниско, отколкото е била някога през живота си, късметът й отново обърна посоката си и тя ще бъде кралица. Те трябва да я приемат обратно. Всъщност те я искат обратно като своя кралица.

Вместо да побързам да отида при Бес с писмото, както щях да направя само преди месеци, направо прекосявам вътрешния двор да намеря кралицата. Тя е по-добре, слава на Бога. Намирам я облечена в прекрасната й черна кадифена рокля, да изпразва съдържанието на няколко сандъка, местени от къща на къща заедно с нея, както никога не са били разопаковани. Тя държи парче червен брокат до лицето си, оглежда се в едно огледало, и се смее. Мисля, че никога не съм я виждал по-красива.

— Милорд, само погледнете тази рокля! — започва тя, но после вижда лицето ми и писмото в ръката ми, тиква роклята в ръцете на приятелката си Мери Сетън и бързо се приближава към мен.

— Джордж?

— Със съжаление се налага да ви съобщя, че вашият полубрат, лорд Мъри, е мъртъв — казвам.

— Мъртъв?

— Убит от наемници.

Неприкрита радост озарява лицето й. Веднага разбирам, че се е надявала на това, разпознавам също и познатия си ужас от това да си имам работа с хора, които обичат тайните. Може би това е бил неин пъклен план, а ударът е бил нанесен от изпратен от нея коварен наемен убиец.

— А синът ми? Моят Джеймс? Имате ли вести за сина ми?

Това е реакция на майка. Тя е истинска жена. Не бива да бъда толкова мнителен.

— Той е в безопасност — уверявам я. — Той е в безопасност.

— Сигурен ли сте? Наистина ли е в безопасност?

— Така твърдят.

— Как разбрахте?

— От Сесил. Трябва да е вярно. Той ми пише, за да ми съобщи, че скоро кралицата ще ви изпрати писмо. Тя ще ви представи няколко предложения, за които се надява да разрешат всички проблеми. Така казва той.

— Ах — прошепва тя, като взема ръцете ми в своите и пристъпва близо до мен. В миг е схванала какво означава това. На света няма жена с по-бърз ум от нейния. — Шюзбюи — казва тя. — Това ще бъде първата стъпка към моето ново начало. След като Мъри е мъртъв, шотландците ще трябва да ми позволят да се върна на трона си. Няма кой друг да поеме властта. Няма друг наследник. Елизабет ще трябва да ме подкрепи — сега тя няма избор, няма никой друг. Трябва да бъда или аз, или никой. Тя ще трябва да ме подкрепи. Ще се върна в Шотландия и отново ще бъда кралица. — Тя сподавя лек кикот и възкликва възторжено. — Най-сетне! След всичко, което преживяхме. Те ще ме приемат обратно.

— Дай Боже — казвам аз.

— Ще дойдете ли с мен? — прошепва тя. — Ще дойдете ли като мой съветник?

— Не знам дали мога…

— Елате с мен като мой приятел — предлага тя толкова тихо, че успявам да я чуя едва когато навеждам глава така, че устните й докосват ухото ми и усещам дъха й по бузата си. Близо сме като любовници.