Другата кралица

Тя свива рамене: типичен за нея жест, който казва, по нейния френски маниер: „Не знам и не ме е грижа.“

— Пфу! Какво мога да направя? Англия е пълна с хора, които искат да ме видят свободна. Всички те са се зарекли да ми пишат, да питат дали могат да помогнат.

— Това ще ни съсипе — казвам й настоятелно. — Ще съсипе както мен, така и вас. Не мислите ли, че Сесил има шпионин в същия този замък? Не мислите ли, че той знае как пишете всеки ден, и че разни хора ви пишат? Нима не мислите, че той чете това, което сте написали и всички писма, които идват за вас? Той е най-големият шпионин в Англия, вероятно знае далеч повече от мен. А дори аз знам, че поддържате постоянна кореспонденция с французите и с испанците и че мъже, чиито имена не знам, непрекъснато ви пишат шифровано, питайки ви дали сте в безопасност, дали имате нужда от нещо, дали ще бъдете освободена.

— Аз съм кралица — казва тя простичко. — Родена принцеса. Кралят на Испания, кралят на Франция и императорът на Свещената Римска империя са мои родственици. Напълно редно и уместно е кралете на Европа да ми пишат. Доказателство, че срещу мен бе извършено престъпно похищение, е фактът, че всеки от техните агенти смята за по-добре да ми изпраща писмото си тайно. Те би трябвало да имат свободата да ми пишат открито: но тъй като съм затворница без каквато и да е причина, не могат да го правят. А колкото до останалите — не мога да попреча на хората с верни сърца и изпълнени с почит умове да ми пишат. Не мога да ги възпра да ми пишат, нито пък е редно да го сторя. Те искат да изразят любовта и лоялността си, и аз се радвам, че я имам. В това не може да има нищо лошо.

— Помислете — казвам й настойчиво. — Ако Сесил смята, че не мога да ви попреча да кроите заговори, той ще ви отведе от мен, или ще ме замести с друг пазач.

— Дори не би трябвало да съм тук! — възкликва тя с внезапна горчивина. Изправя се в цял ръст, тъмните й очи внезапно се изпълват със сълзи. — Подписах документа по настояване на Сесил, съгласих се на всичко. Съгласих се да предам сина си на Елизабет, вие бяхте там, видяхте ме как го направих. Защо тогава не ме върнаха в Шотландия, каквото беше споразумението? Защо Сесил не спазва своята част от уговорката? Безсмислено е да ми казвате да не пиша на приятелите си. Не би трябвало да ми се налага да им пиша, би трябвало да съм сред тях като свободна жена. Помислете за това!

Гневът й и справедливостта на това, което казва, ме карат да замлъкна.

— Моля ви — казвам немощно. Това е всичко, което мога да кажа. — Моля ви, не се излагайте на опасност. Чел съм някои от тези писма. Те са изпратени от измамници и глупци, някои от най-отчаяните и безразсъдни мъже в Англия, и никой от тях няма и пукната пара, и никой от тях не би могъл да планира бягство, дори и ако собственият му живот зависи от това. Те може и да са ваши приятели, но на тях не може да се разчита. Някои от тях още са почти деца, други са така добре известни на Сесил, че вече са на заплата при него. Той ги е привлякъл на служба при себе си. Шпионите на Сесил са навсякъде, той познава всички. Вероятно всички, които ви пишат, са известни на Сесил, а повечето от тях вероятно са негови хора, които се опитват да ви заложат капан. Не трябва да се доверявате на тези хора.

Трябва да бъдете търпелива. Трябва да чакате. Както казвате, вие имате споразумение със самата кралица. Трябва да чакате тя да го спази.

— Елизабет да спази обещание към мен? — повтаря горчиво тя. — Досега още не е направила такова нещо!

— Ще го направи — казвам дръзко. — Давам ви думата си, че ще го направи.

Февруари 1571, замъкът Шефилд: Бес

Моят добър приятел Уилям Сесил ще бъде барон Бърли, и аз се радвам толкова много на това, сякаш самата аз съм удостоена с благородническа титла. Това не е нищо повече от почестите, които заслужава за годините на вярна служба към кралицата, цял един живот, през който бди над нея и планира бъдещето на Англия. Един Господ знае в какви ли опасности щяхме да се намираме сега, пред какви ли ужасни рискове щяхме да се изправим — дори по-ужасни от онези, които ни преследват сега — ако не бяха мъдрите съвети и трезвото планиране на Сесил, още откакто кралицата се възкачи на престола.

Не може да има съмнение, че опасността е напълно реална. В писмото, с което ми съобщава за удостояването си с благородническа титла, Сесил добавя предупреждение, че е сигурен, че кралицата на шотландците планира нов бунт.