Другата кралица

Скъпа Бес, внимавайте. Възможно е да успеете да разкриете заговора, като следите кралицата, макар той да убягна на нас, които следим съучастниците й в Лондон. Знам, че Норфолк, макар и да се кълне в пълна вярност към нейна светлост кралицата, продава златото и сребърните си прибори на възможно най-ниски цени на лондонските златари. За да събере пари, се е разделил дори със скъпоценния Орден на жартиерата, с който е бил удостоен собственият му баща. Не мога да повярвам, че е готов да пожертва най-голямото отличие на баща си заради друго, освен за шанса на живота си. Не ми хрумва нищо, заради което би си струвало да направи такава жертва, освен заради някакъв ужасен бунт. Много се опасявам, че той възнамерява да финансира нова война.

Цялата ми гордост и радост заради новото ми положение е нищо, ако мирът на Англия бъде унищожен. Сега може и да съм барон, а вие може и да сте графиня, но ако кралицата, на която служим, бъде свалена от престола или убита, то ние не сме в по-добро положение, отколкото когато бяхме деца на безимотни бащи. Бъдете бдителна, Бес, и ми съобщавайте всичко, което виждате, както винаги.

Бърли

Усмихвам се, когато виждам новия му подпис, но усмивката се отдръпва от лицето ми, докато късам писмото му на парченца и го хвърлям в огъня в стаята, която използвам за воденето на сметките си. Не мога да повярвам, че разумен човек като Норфолк би рискувал отново всичко — не и отново! — за кралицата на шотландците. Но Сесил — би трябвало да кажа „Бърли“ — рядко греши. Ако той подозира нов заговор, трябва да бъда нащрек. Ще трябва да предупредя моя съпруг, графа, и лично да следя шотландската кралица. Надявах се, че досега вече ще са я отвели обратно в Шотландия. Бог е свидетел, стигнала съм до там, че ми се иска да я отведат някъде, без значение къде.

1571, замъкът Шефилд: Мери

Изпълнена съм с надежда, толкова съм изпълнена с надежда! Мисля, че само след броени седмици и двамата ще бъдем свободни.

Мари

Обличам се особено грижливо в черно и бяло: убити цветове, но нося три диамантени пръстена (единият е годежният ми пръстен от Норфолк) и свързани като верига скъпи гривни само за да покажа, че макар короната да ми беше отнета, а нанизът ми от черни перли — откраднат от Елизабет, аз все още съм кралица, все още мога да изглеждам подобаващо за ролята.

Лорд Мортън идва да ме посети от Шотландия и искам той да се върне с вестта, че съм готова и годна да заема трона си. Очаквам го по пладне, но следобедът вече преваля и започва да става тъмно и студено, когато той влиза на кон във вътрешния двор.

Бабингтън, моят верен паж, се втурва в покоите ми, със зачервен от студа нос и замръзнали ръчички, за да ми съобщи, че благородникът от Шотландия най-сетне е пристигнал и в момента прибират конете му в конюшнята.

Настанявам се на стола си, под бродирания балдахин от брокат, и чакам. И наистина, на вратата се почуква и съобщават за пристигането на Шрусбъри и Мортън. Не се изправям. Изчаквам да ми бъде представен и когато той се покланя ниско, кимвам. Би трябвало да се научи отново да се отнася с мен като с кралица: не забравям, че преди той се държеше с мен също толкова зле, колкото и всички останали. Може да започнем, тъй като възнамерявам да продължим. Сега той ме поздравява като затворница: следващия път ще ме види на трона ми в Единбург. Може да се научи на почтително отношение.