Другата кралица

— Не! Сега вече не! Трябваше да се досетя веднага. Но той предявяваше претенции за английския трон, закле се, че Елизабет ще го подкрепи, ако някога имаме нужда от помощ. Нашите деца щяха да бъдат безспорни наследници на Англия както от негова страна, така и от моя; щяха да обединят Англия и Шотландия. А омъжех ли се, щях да съм защитена от нападение. Не виждах друг начин да защитя честта си. Той имаше поддръжници в моя двор, когато най-напред пристигна, макар че по-късно те се обърнаха срещу него и го намразиха. Собственият ми полубрат подчертаваше пред мен необходимостта от този брак. Да — допуснах лекомислена грешка по отношение на Дарнли. Той беше красив и млад, и всички го харесваха. Беше чаровен и с приятни обноски. Отнасяше се толкова вежливо с мен, че за миг се почувствах, сякаш съм отново във Франция. Мислех си, че от него ще излезе добър крал. Както подобава на едно момиче, съдех по външния вид. Той беше млад мъж с толкова изтънчен вид, осанката му беше като на принц. Не би ми хрумнало дори да мисля за някой друг. На практика, от всички мъже, които бях срещала, той беше единственият, който се миеше!

Тя се разсмива и аз също се разсмивам. Сред жените се разнася тих, почтителен кикот.

— Познавах го. Той беше очарователен млад мъж, когато поискаше да бъде такъв.

Тя свива рамене: един съвсем френски жест:

— Е, знаете. Знаете как е. Знаете от собствения си живот. Влюбих се в него, un coup de foudre6, бях луда по него.

Поклащам безмълвно глава. Била съм омъжена четири пъти, и въпреки това никога не съм била влюбена. За мен, бракът винаги е бил внимателно обмислено делово съглашение, и не знам какво изобщо означава coup de foudre, и не ми харесва как звучи.

— Е, voila, омъжих се за Дарнли, отчасти за да разгневя вашата кралица Елизабет, отчасти по политически причини, отчасти по любов, прибързано, и съвсем скоро съжалих за това. Той беше пияница и содомит. Истински нехранимайко. Наби си в глупавата глава, че имам любовник, и нарочи за това единствения добър съветник, когото имах в двора си, единствения човек, на когото можех да разчитам. Давид Рицио беше мой секретар и мой съветник: моят Сесил, ако щете. Солиден, достоен мъж, на когото можех да се доверя. Дарнли пусна своите главорези в личните ми покои, и те го убиха направо пред очите ми, в моята стая. Клетият Давид… — Тя млъква насред изречението. — Не можах да ги спра: Бог е свидетел, че се опитах. Войниците дойдоха да го отведат, и клетият Давид изтича към мен. Скри се зад гърба ми; но те го извлякоха навън. Щяха да убият и мен, единият от тях опря пистолет в корема ми, нероденият ми син се размърда и зарита, когато изпищях. Името на този човек беше Андрю Кър — не мога да го забравя, не мога да му простя, — той опря дулото на пистолета си в корема ми и кракът на невръстния ми син ме ритна. Помислих си, че ще застреля мен и нероденото дете в утробата ми. Помислих си, че ще ни убие и двамата. Тогава разбрах, че шотландците не се поддават на управление, че са безумци.

Тя закрива очите си с ръце, сякаш все още се опитва да пропъди тази гледка. Кимвам мълчаливо. Не й казвам, че ние в Англия знаехме за заговора. Можехме да я защитим; но избрахме да не го правим. Можехме да я предупредим, но не го сторихме. Сесил реши, че не бива да я предупреждаваме, а да я оставим, изолирана и в опасност. Научихме вестта, че собственият й двор се е обърнал срещу нея, че собственият й съпруг е станал продажник, и това ни развесели: само като си помислехме, че е сама с тези варвари. Мислехме си, че ще бъде принудена да се обърне към Англия за помощ.

— Лордовете от моя двор убиха собствения ми секретар пред очите ми, докато аз стоях там, опитвайки се да го предпазя с тялото си като с щит. Пред мен — една принцеса на Франция. — Тя поклаща глава. — След това положението можеше само да се влошава. Те бяха осъзнали властта си. Държаха ме в плен, казаха, че ще ме насекат на парчета и ще изхвърлят тялото ми парче по парче от терасата на замъка Стърлинг.

Помощничките ми са ужасени. Една от тях леко ахва и се готви да припадне. Поглеждам я намръщено.

— Но избягахте?

Изведнъж тя се усмихва дяволито, като хитро момче:

— Беше такова приключение! Убедих Дарнли да се върне на моя страна, и ги накарах да ни спуснат навън през прозореца. Яздихме в продължение на пет часа през нощта, макар че бях бременна в шестия месец, а в края на пътя, в тъмнината, ни чакаха Ботуел и неговите хора, и бяхме в безопасност.

— Ботуел?

— Той беше единственият човек в Шотландия, на когото можех да се доверя — казва тя тихо. — По-късно научих, че той е единственият мъж в Шотландия, който никога не е вземал подкуп от чуждестранна сила. Той е шотландец и е верен на майка ми и на мен. Винаги е бил на моя страна. По моя заповед той събра армия и ние се върнахме в Единбург и прогонихме убийците в изгнание.

— А съпругът ви?

Тя свива рамене: