Другата кралица

— Трябва да минете надясно! Надясно! — вика тя. — Gauche et puis a gauche! — Тя се завърта рязко кръгом, поглежда го и му се засмива: — Милорд, овладейте съпругата си! Тя се подиграва със способностите ми на учителка по танци!

— Грешката е ваша! — възкликва той: лицето му отразява радостта й. — Не! Не! Наистина вината е ваша. Не бива да обвинявате графинята, наистина не бива. На английски gauche означава „ляво“, ваша светлост! Не „дясно“. През цялото време им давате погрешни команди.

Тя се изкисква, хвърля се в обятията ми и ме целува според френския обичай, по двете бузи.

— Ах, пардон, лейди Бес! Вашият съпруг е прав! През цялото време съм ви учила погрешно. Глупачка съм, че не говоря трудния ви език. Имате ужасно лоша учителка по танци. Но утре ще пиша на семейството си в Париж и те ще ми изпратят учител по танци и няколко виолонисти, той ще научи всички ни и тогава ще танцуваме прекрасно!

Пролетта на 1569, замъкът Тътбъри: Джордж

Преди вечерята дръпвам Бес настрана и й казвам:

— Нашата гостенка ще ни напусне. Ще бъде върната в Шотландия. Днес научих лично от Сесил.

— Невъзможно! — възкликва тя.

Не успявам да се сдържа и кимвам многозначително.

— Както и предположих — напомням й. — Кралицата каза, че е редно тя да бъде върната на трона си, а кралицата държи на думата си. Ще я отведем обратно в Шотландия. Тя ще се завърне триумфално. А ние ще бъдем там заедно с нея.

Очите на Бес заблестяват:

— Това ще ни обезпечи за цял живот. Мили Боже, тя може би ще ни даде огромно имение на границата. Тя ще разполага с безброй акри за раздаване, с огромни земи.

— Ще получим признанието, което заслужаваме — поправям я аз. — И може би някакъв знак на благодарност от нейна страна. Но пратеникът ми донесе и нещо друго. — Показвам й запечатания пакет и писмото на Норфолк. Дали трябва да й го дам, как мислиш?

— Какво пише?

— Откъде да знам? Запечатано е. Той ми писа, че е предложение за женитба. Едва ли мога да надничам в любовни писма.

— В нейния случай можеш. Нима не си махнал печата и не си запечатал после отново писмото?

Понякога моята Бес ме поразява.

— Жено!

Не бива да забравям, че тя не е високопоставена по рождение. Не винаги е била, каквато е сега — графиня и жена от рода Талбот.

Тя свежда поглед, разкаяла се незабавно:

— Но, милорд, не е ли редно да узнаем какво пише херцогът на Норфолк? Ако й дадете писмото, значи одобрявате онова, което той казва, каквото и да е то.

— Всички останали лордове го одобряват. Подкрепят го.

— Останалите лордове не са получили нареждане лично от кралицата да я пазят — отбелязва тя. — Останалите лордове не са тук и не предават тайни писма.

Изпитвам дълбоко смущение. Кралица Мери е гостенка под моя покрив. Едва ли бих могъл да я шпионирам.

— Той пише ли, че Сесил знае? — пита тя.

— Той не би се доверил на Сесил — казвам раздразнено. — Всички знаят, че Сесил се надява да управлява всичко. Неговата амбиция е непоносима. Един Хауърд едва ли би молил Уилям Сесил за разрешение да се ожени.

— Да, но все пак се питам какво мисли Сесил — замислено казва тя.

Толкова съм подразнен от това, че едва успявам да отговоря:

— Милейди, пет пари не давам какво мисли Сесил. За Хауърд няма значение какво мисли Сесил. За вас не би трябвало да има значение какво мисли Сесил. Той не е нещо повече от дворцов управител на кралицата, какъвто е бил винаги. Не би трябвало да си позволява да съветва нас, благородниците на кралството, които сме такива от поколения насам.

— Но, съпруже, кралицата се вслушва в Сесил повече, отколкото във всеки друг. Би трябвало да се посъветваме с него.

— Един Талбот никога не би се обърнал за съвет към човек като Уилям Сесил — казвам надменно.

— Разбира се, разбира се — успокоява ме тя, разбирайки най-сетне, че няма да отстъпя. — Дай ми тогава пакета засега, а аз ще ти го върна след вечеря и тогава можеш да й го дадеш.

Кимвам.

— Не мога да я шпионирам, Бес — казвам. — Аз съм неин домакин, тя ме почита и ми се доверява. Не мога да бъда неин тъмничар. Аз съм Талбот. Изобщо не мога да извърша нещо, което е непочтено.

— Разбира се, че не — казва тя. — Остави всичко на мен.

Отиваме на вечеря в достатъчно добро настроение, и поне веднъж кралицата се храни добре: неразположението й е отминало и тя е прекарала весело деня, яздила е с мен и е шила с Бес, а след това е танцувала. След вечеря Бес излиза за малко, за да се заеме с някои домакински задачи, докато кралицата и аз играем карти. Когато се връща в салона, Бес ме вика настрани, и казва, че според нея съм прав и е редно кралицата да си получи писмото.