Другата кралица

— Сигурно знаете останалото. Не можех да се разделя със съпруга си, докато носех неговото дете. Родих сина си и Ботуел осигури закрила на него и на мен. Моят съпруг Дарнли беше убит от бившите си приятели. Те планираха да убият и мен, но се случи така, че в онази нощ не бях в къщата. Беше чисто и просто късмет.

— Ужасно, ужасно — прошепва една от моите помощнички. Още малко, и ще приемат папизма, чисто и просто от съчувствие.

— Да, наистина — казвам й остро. — Върви да донесеш лютня и да ни посвириш.

И така я отпращам, за да не продължава да слуша.

— Бях изгубила секретаря си и съпруга си, а негови убийци бяха главните му съветници — казва тя. — Не можех да получа помощ от семейството си във Франция, а в страната цареше безпорядък. Ботуел ме подкрепи, и нареди на армията си да ни пази. После обяви, че сме женени.

— Нима не бяхте женени? — прошепвам.

— Не — кратко казва тя. — Не и по ритуалите на моята църква. Не и според моята вяра. Съпругата му още е жива, а сега друга, нова съпруга, стана причина той да бъде хвърлен в тъмница в Дания, задето е нарушил обещанието си. Тя твърди, че са били женени преди години. Кой може да е сигурен, когато става дума за Ботуел? Не и аз.

— Обичахте ли го? — питам, мислейки си, че това е жена, която веднъж вече е оглупявала от любов.

— Никога не говорим за любов — казва тя равнодушно. — Никога. Ние не сме някоя романтична двойка, която пише поезия и си разменя знаци за обич. Ние никога не говорим за любов. Никога не съм му казала дори една любовна дума, нито пък той на мен.

Настъпва мълчание, и аз осъзнавам, че това, което ми е казала, не е истински отговор.

— А после? — прошепва една от омаяните ми малоумни помощнички.

— После моят полубрат и неговите коварни съюзници свикаха армията си да нападне Ботуел, а заедно с него — и мен: и Ботуел и аз потеглихме в битка заедно, редом един до друг, като другари. Но те победиха — толкова е просто. Смелостта и силата на нашата армия отслабваше, защото отлагахме. Ботуел беше готов да се бие веднага, и тогава може би щяхме да победим; но аз се надявах да избегнем братоубийствени кръвопролития. Оставих ги да ни забавят с преговори и лъжливи обещания, и моята армия побягна. Сключихме споразумение и Ботуел се измъкна. Обещаха ми безпрепятствено пътуване, но излъгаха. Задържаха ме в плен и пометнах близнаците, с които бях бременна, две момчета. Принудиха ме да абдикирам, докато бях болна и сломена от скръб. Собственият ми полубрат, този изменник, завзе трона ми. Продаде перлите ми, а моят син… моето момче… е в ръцете им… — Гласът й, който беше нисък и овладян, сега трепва за първи път.

— Със сигурност ще го видите отново — казвам аз.

— Той е мой — прошепва тя. — Моят роден син. Редно е да бъде възпитаван като принц на Шотландия и Англия. Не от тези глупави еретици, не от убийците на собствения му баща, мъже, които не вярват нито в Бог, нито в крал.

— Моят съпруг казва, че ще бъдете върната на трона си още това лято, вероятно всеки момент — казвам. Не добавям, че според мен той греши.

Тя вдига глава и казва:

— Ще се нуждая от армия, за да се върна на трона си. Въпросът не е просто в това да се върна в Единбург. Ще се нуждая от съпруг, за да надделея над шотландските лордове, и армия, за да ги държа в подчинение. Когато пишете на Елизабет, съобщете й, че трябва да прояви зачитане към роднинството си с мен. Тя трябва да ме върне на трона. Аз трябва отново да бъда кралица на Шотландия.

— Нейно величество не приема съвети от мен — казвам аз. — Но знам, че прави планове за връщането ви на трона.

Дори и Сесил да не прави такива планове, допълвам наум.

— Допуснах грешки — признава тя. — В крайна сметка не прецених много добре за себе си. Но навярно все пак мога да получа опрощение. И поне аз наистина имам син.

— Ще получите опрощение — казвам искрено. — Ако не сте сторила нищо лошо, в което съм сигурна… и, във всеки случай, както казвате, вие имате син, а жена, която има син, има и бъдеще.

Тя примигва, за да прогони сълзите си, кимва и прошепва едва чуто:

— Той ще бъде крал на Англия. Крал на Англия и Шотландия.

За миг оставам безмълвна. Държавна измяна е да се говори за смъртта на кралицата, държавна измяна е да се размишлява кой ще бъде нейният наследник. Стрелвам със суров поглед помощничките си, които сега до една благоразумно са свели очи към ръкоделието си и се правят, че не чуват.

Настроението й се променя, бързо като на дете.

— Ах, виж ти, започвам да ставам унила и черногледа като шотландски планинец! — провиква се тя. — Лейди Сетън, помолете някой паж да дойде да ни попее, и нека да потанцуваме. Лейди Шрусбъри ще си помисли, че е попаднала в затвор, или че сме в траур!

Засмивам се, сякаш не сме наистина затворници и опечалени, и изпращам да донесат вино и плодове, и да повикат музиканти. Когато милорд влиза преди вечеря, той ни намира да танцуваме вихрено, а шотландската кралица е в средата, нарежда ни как да сменяме позициите си и се смее високо, когато всички се объркваме и в крайна сметка се озоваваме застанали не срещу тези партньори, срещу които трябва.