Духовна връзка

Косата ми бе стегната на кок, като всеки немирен кичур бе прибран грижливо и придържан с фиби, за да не пречи на работата на татуировчика. Наведох се напред, за да открия още по-добре тила си, и го чух как изръмжа от изненада. Тъй като отзад вратът ми бе покрит със знаци, му се налагаше да прояви изобретателност. Обикновено новите пазители имат чисти вратове. Обаче този тип беше доста добър в работата си, защото успя много елегантно да впише клетвения знак в средата на тила ми. Клетвеният знак приличаше на дълго разтеглено S, с вълнисти краища. Той го смести между мълниите ми, като новият знак се обви около тях, все едно в прегръдка. Процесът бе доста болезнен, но докато траеше, запазих лицето си безизразно и дори не трепнах. Когато свърши, той ми показа резултата в огледалото, преди да сложи превръзка, за да не се замърси раната.

След това се присъединих отново към съучениците си, за да наблюдавам как останалите получават татуировките си. Това означаваше да остана права още два часа, но нямах нищо против. Все още бях замаяна от преживяното днес. Вече бях пазител. Истински, действащ пазител. Но тази мисъл пораждаше и въпроси. Какво ще стане сега? Дали резултатите ми са достатъчни, за да изтрият от досието ми лошото поведение? Дали ще бъда пазител на Лиса? Какво ще правя с Виктор? Ами Дмитрий?

Размърдах се неловко, когато напълно осъзнах значението на церемонията по случай дипломирането ми като пазител. Ставаше дума за мен — за остатъка от живота ми. Училището бе свършило. Повече нямаше да има учители, които да следят всяко мое движение или да ме поправят, когато греша. Оттук нататък аз трябваше да взимам всички решения, когато защитавах някого. Мороите и по-младите дампири ще гледат на мен като на авторитет, на когото могат да се доверят. И повече нямаше да имам привилегията в един момент да упражнявам поредната бойна схватка, а в следващия да се изтягам в стаята си. Вече нямаше да има точно определени учебни часове. През цялото време ще бъда на служба. Мисълта беше доста обезсърчаваща, напрежението — твърде голямо. Винаги досега съм си представяла дипломирането като свобода. Сега не бях толкова сигурна. Какъв щеше да бъде животът ми занапред? Кой ще го реши? И как ще се добера до Виктор, ако ме разпределят да пазя някой друг, а не Лиса?

Вдигнах глава и в другия край на залата, сред присъстващите, очите ми срещнаха тези на Лиса. Нейните горяха от гордост не по-малка от тази на майка ми и тя ми се усмихна, когато погледите ни се преплетоха.

Изтрий това изражение на лицето си, смъмри ме тя през връзката. Не бива да изглеждаш толкова загрижена, не и днес. Днес трябва да празнуваш.

Знаех, че е права. Можех да се справя с това, което ми предстоеше. Тревогите ми, които бяха много, можеха да почакат още един ден — особено след въодушевлението, обзело приятелите и семейството ми, които искаха да отпразнуваме събитието. Ейб, с влиянието, което явно имаше навсякъде, бе запазил малка банкетна зала и бе организирал купон, който повече би подхождал на дебютантка от кралска фамилия, отколкото на някакъв си незначителен, безразсъден дампир.

Преди събитието отново се преоблякох. Официалното облекло за церемонията по татуирането не беше подходящо за вечерно парти. Затова си облякох изумрудено зелена рокля с дълги ръкави, която прилепваше около тялото, и си сложих на шията моя назар, въпреки че не й подхождаше особено. Назарът беше малък медальон, който приличаше на око, в което се преливаха различни оттенъци на синьото. В Турция, където бе роден Ейб, вярваха, че предпазва от зло. Той го бе подарил на майка ми преди години, а тя на свой ред го даде на мен.

След като се гримирах и разресах косата си, така че да пада на дълги, тъмни вълни (защото превръзката на тила ми изобщо не се връзваше с роклята) едва ли приличах на някой, способен да се бие с чудовища или да раздава юмручни удари. Не — не беше съвсем истина, осъзнах след миг. Докато се взирах в огледалото, с изненада забелязах неспокойния и измъчен поглед в кафявите ми очи. В него имаше болка, болка и загуба, които и най-хубавата рокля и най-готиният грим не биха могли да скрият.

Тръснах глава и се запътих към купона. Когато прекрачих прага, налетях на Ейдриън. Без да промълви нито дума, той ме сграбчи в обятията си и ме задуши с целувка. Направо ме шашна. Иди, че го разбери. Неживите създания не ме изненадваха, но един вятърничав морой го постигаше с лекота.