Духовна връзка

Или… почакай. Изведнъж ме осени една странна идея. Не, не беше чак толкова странна. Обвит в загадъчност или не, Ейб определено имаше връзки — такива, които дори му позволиха да изпрати послание на Виктор Дашков в затвора. Ейб бе този, който бе поискал информация за Робърт Дору, брата на Виктор, който владееше духа, като услуга за мен. Когато Виктор изпратил съобщение, че не вижда причина да помогне на Ейб, аз директно отписах баща си като помощник и се насочих към идеята да проникна в затвора. Но сега…

— Роузмари Хатауей!

Беше гласът на Албърта — висок и ясен. Приличаше на бойна тръба, призоваваща към битка. Всички мисли за Ейб и Ейдриън — и да, дори за Дмитрий — излетяха от главата ми. Мисля, че майка ми ми пожела късмет, но изобщо не чух точните думи, докато крачех през полигона към Албърта. Адреналинът се разля по вените ми. Сега цялото ми внимание бе съсредоточено върху това, което ме очакваше: изпита, който най-сетне щеше да ме направи пазител.

Глава 2

Изпитът ми мина като в мъгла.

Ще си помислите, че след като той е най-важната част от обучението ми в академията „Свети Владимир“, ще си спомням всичко до най-малката подробност. При все това не можех да не си задавам някои въпроси. Как би могъл този изпит да се сравни с това, което вече бях преживяла? Как биха могли тези престорени схватки да приличат на битките, които водихме с бандата стригои, нападнала училището ни? Тогава трябваше да се изправя срещу ужасяващата действителност, без да зная дали тези, които обичам, са живи или мъртви. И как бих могла да се страхувам от така наречената битка с някой от училищните инструктори, след като се бях сражавала с Дмитрий? Той беше смъртоносен като дампир и още по-непобедим като стригой.

Но това не означаваше, че подценявах изпита. Беше сериозно изпитание. Не беше рядко явление някои от начинаещите да се провалят и аз не възнамерявах да бъда една от тях. Бях нападната от всички страни от пазители, които се биеха и защитаваха морои още преди да съм се родила. Арената не беше равна, което усложняваше всичко. Бяха я осеяли с най-различни съоръжения и препятствия, греди и стъпала, които тестваха умението ми да пазя равновесие — включително имаше и мост, който мъчително ми напомняше за последната нощ, когато видях Дмитрий. Тогава го бутнах от онзи мост, след като забих сребърния кол в сърцето му — кол, който е паднал, докато е летял към реката отдолу.

Мостът на изпитната арена беше доста по-различен от солидния мост, на който се бихме двамата с Дмитрий в Сибир. Този беше нестабилен и представляваше лоша конструкция от грубо сковани дървени плоскости с въжени перила. При всяка стъпка целият мост се люлееше, а дупките в дъските показваха слабите му места, установени от съучениците ми, явили се на изпита преди мен (за тяхно нещастие). Изпитанието, на което ме подложиха върху този мост, може би беше най-тежкото от всички. Целта ми бе да спася „морой“ от група „стригои“, които го преследваха. Ролята на моя морой се изпълняваше от Даниъл — един от новите пазители, пристигнали в Академията, за да заменят убитите при нападението на училището. Не го познавах много добре, но той се правеше на послушен и безпомощен — дори на малко изплашен, точно както всеки истински морой би бил.

Той оказа известна съпротива, когато трябваше да стъпи на моста, но аз използвах най-убедителния си и спокоен тон, за да го накарам да тръгне пред мен. Очевидно изпитната комисия проверяваше не само бойните, но и психологическите умения на кандидата за пазител. По петите ни следваха пазители, които изпълняваха ролята на приближаващи стригои.

Даниъл стъпи на моста, а аз го закрих, като не спирах да го увещавам, че всичко ще е наред. Всичките ми сетива бяха изострени до краен предел. Мостът силно се залюля, което означаваше, че преследвачите ни също са на него. Погледнах назад и видях трима „стригои“, които идваха след нас. Пазителите, които изпълняваха ролите им, се справяха удивително добре — движеха се с ловкостта и скоростта на истински стригои. Щяха да ни настигнат, ако не се размърдаме.

— Справяш се страхотно — уверих Даниъл. Беше ми трудно да налучкам най-подходящата интонация. Крясъците само щяха да изплашат и объркат истинския морой. А ако говориш прекалено нежно, ще реши, че заплахата не е сериозна. — Зная, че можеш да се движиш по-бързо. Не трябва да ни настигнат, а вече наближават. Зная, че можеш да се справиш. Хайде!

Трябва да съм минала успешно частта, свързана с убеждаването, защото той наистина ускори крачка — не достатъчно, за да увеличим разстоянието между нас и преследвачите, но все пак беше добро начало. Мостът отново се разклати. Даниъл изскимтя убедително и замръзна, вкопчен здраво във въжетата от двете страни. Пред него видях друг пазител-стригой, който ни чакаше в отсрещния край на моста. Доколкото си спомнях, името му беше Рандъл, също от новите инструктори. Аз бях застанала между него и групата зад гърба ми. Но Рандъл не помръдваше. Чакаше ни до първата дъска на моста, разклати я и ни затрудни още повече.