Духовна връзка

— Нищо не може да ме накара да пропусна това. — Тя наклони глава към пейките, като отметна кестенявите си къдрици с червеникави оттенъци. — Нито пък баща ти.

— Какво?

Забързах към вратата и се взрях в насядалите по пейките. Заради най-различните препятствия не можех да виждам добре, но и това, което се разкри пред очите ми, бе напълно достатъчно. Ето го и него: Ейб Мазур. Не беше трудно да го забележиш с черната брада и мустаци, както и изумрудено зеления шал, завързан с елегантна небрежност върху марковата риза. Дори мярнах златната обеца на ухото му. Сигурно се разтапяше в тази жега, но предположих, че е нужно нещо много повече от малко пот, за да го принуди да изневери на крещящия си моден вкус.

Ако връзката с майка ми досега е била съвсем бегла и повърхностна, то тази с баща ми си беше направо несъществуваща. Запознах се с него през май, но чак след като се върнах в Академията, узнах, че съм негова дъщеря. Всички дампири имат един родител морой и той беше моят. Все още не бях сигурна какви чувства изпитвам към него. Голяма част от личността му все още си оставаше загадка за мен, но се носеха доста слухове, че е замесен в нелегален бизнес. Освен това се говореше, че е от тези, които, без да се замислят, биха ти счупили капачката на коляното. Не се бях убедила лично в това, но не го намирах за изненадващо. В Русия го наричаха змей или дракон.

Докато се взирах сащисано в него, майка ми се приближи до мен.

— Той ще бъде щастлив, че дойде навреме — отбеляза тя. — Направил е голям залог дали ще се появиш. Заложил е на теб, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре.

Изпъшках.

— Разбира се. Разбира се, че той е тайният букмейкър. Трябваше да се досетя още щом… — Ченето ми увисна. — С Ейдриън ли говори?

Да. До Ейб седеше Ейдриън Ивашков — така да се каже моето гадже. Ейдриън също беше морой от кралски произход — още един като Лиса, който владееше духа. Той беше луд по мен (и често само луд), откакто се запознахме, но за мен винаги е съществувал само Дмитрий. След провала ми в Русия аз се върнах и обещах на Ейдриън да дам шанс на връзката ни. За моя изненада нещата помежду ни бяха… добри. Дори страхотни. Той ми бе връчил писмено обяснение защо е разумно да излизам с него. Включваше неща като „ще се откажа от цигарите и ще пуша само в краен, много краен случай“ и „всяка седмица ще правя романтични изненади като: импровизиран пикник, рози или пътуване до Париж — е, не точно едно от тези неща, тъй като вече не са изненади“.

Да съм с него, не беше като да съм с Дмитрий, но предполагам, че две връзки никога не могат да са еднакви. В крайна сметка те бяха различни мъже. Понякога все още се събуждах с болка заради загубата на Дмитрий и нашата любов. Измъчвах се от проваления ми опит да го убия в Сибир и да го освободя от неживото му съществуване. Все пак това отчаяние не означаваше, че романтичният ми живот е приключил — макар че ми бе нужно известно време, за да го приема. Да продължа напред, ми беше трудно, но Ейдриън наистина ме правеше щастлива. О, да, засега това ми бе достатъчно.

Но това не означаваше, че исках да си „гука“ с моя баща мафиот.

— Той му влияе зле! — възкликнах възмутено.

Майка ми изсумтя.

— Съмнявам се, че Ейдриън би могъл чак толкова да повлияе на Ейб Мазур.

— Не говоря за Ейдриън, а за Ейб! Ейдриън се опитва да се държи добре, а Ейб ще съсипе всичко. — В писменото си предложение Ейдриън се бе заклел, че освен цигарите ще откаже пиенето и другите си пороци. Взрях се с присвити очи в него и Ейб през изпълнените докрай пейки, докато се опитвах да отгатна какво толкова интересно обсъждат. — За какво си говорят?

— Мисля, че в момента това е най-малкият ти проблем — заяви Джанин Хатауей, практична както винаги. — Тревожи се по-малко за тях и повече за предстоящия изпит.

— Мислиш ли, че говорят за мен!

— Роуз! — Майка ми ме смушка леко в ръката и аз отново насочих поглед към нея. — Трябва да се отнасяш сериозно към това. Бъди спокойна и не позволявай на нищо да те разсейва.

Думите й толкова много приличаха на тези, които би казал Дмитрий, че устните ми се извиха в лека усмивка. Все пак не бях сама.

— Какво е толкова забавно? — попита майка ми предпазливо.

— Нищо — отвърнах и я прегърнах. Отначало тя се скова, но сетне се отпусна и дори ме притисна за миг към гърдите си, преди да отстъпи назад. — Радвам се, че си тук.

Моята майка не бе от тези, които демонстрират чувствата си, но я сварих неподготвена.

— Е — поде тя с пламнало лице, — казах ти, че за нищо на света не бих го пропуснала.

Погледнах обратно към пейките.

— Не съм толкова сигурна за Ейб.