Джим Тайфуна

— О, да не преувеличаваме! Всеки ден четем във вестниците истории за двойници. Преди време научих за англичанин, когото все осъждали на затвор заради престъпления, извършени от негов двойник…

— Не това ме учудва. Знам, че има хора, които не са близнаци, а си приличат като две капки вода. Странното е, че с вас се запознахме точно сега. Всъщност целта на пътуването ми до Англия беше да накарам Джими Крокър да се върне тук.

— Какво?!

— Не се изразих правилно. Придружавах леля и чичо, които искаха да го убедят да заживее с тях.

Джими напълно се обърка — обясненията й му се струваха все по-загадъчни.

— Но какво общо имат вашите роднини с него?

— Пропуснах да кажа, че те са и негови родственици. Сестрата на леля ми е омъжена за баща му.

— Но…

— Изглежда доста объркано, но всъщност не е. Изглежда, че напоследък не сте чели „Сънди Кроникъл“, където редовно публикуват описания на безобразията на Джими в Лондон. Наричат го Разюздания Джим и…

Когато беше прочел черно на бяло прякора си, младежът бе неприятно изненадан, ала като го чу от устата на Ан, му се стори още по-отвратителен. В този миг изпита още по-силни угризения на съвестта.

— И във вчерашния брой беше публикувана бележка за него…

— Прочетох я — побърза да я прекъсне той, за да си спести допълнителния коментар.

— Така ли? За да разберете по-добре що за човек е Джими Крокър, ще ви обясня, че лорд Пърси Уипъл, когото е нападнал в клуба, е бил най-добрият му приятел. Мащехата му е споделила този факт с моята леля Неста. Според мен този човек е напълно деградирал. — Усмихна се и добави: — Защо оклюмахте, господин Бейлис? Горе главата. Може да приличате на Джими, но не сте… него… май е правилно да се каже, че вие не сте той. Важна е душата, не външността. Ако сте добродетелен и благороден по душа, както подобава на човек с името Алджърнън, няма значение, че си приличате като близнак с Джими Крокър и разни негови приятели ви заговарят по ресторантите. Всъщност това дори е преимущество. Сигурна съм, че ако отидете при леля ми и изиграете ролята на разкаялия се грешник Джими Крокър, тя ще бъде на върха на щастието и ще изпълни всяко ваше желание. Кой знае, може да осъществите мечтата си да бъдете осиновен от милионерка. Защо не опитате? Няма да ви издам.

— Непременно ще го сторя, защото преди да ме разобличат и откарат в затвора, ще имам щастието да бъда близо до вас. Ще живеем в един дом, всеки ден ще разговаряме… — Гласът му пресекна от вълнение.

Ан извърна глава и заговори на въображаем събеседник:

— За нищо на света не пропускай излиянията му, скъпа. Толкова е красноречив! В родното му градче го наричаха Алджърнън Оратора.

Джими я изгледа накриво. Подигравателният й тон го жегна, не одобряваше подобно лекомислие.

— Някой ден търпението ми ще се изчерпи и тогава…

— Нали не чухте онова, което току-що споделих с моята приятелка? — притеснено попита Ан. — Бях съвсем искрена. Приятно ми е да ви слушам. Говорите толкова прочувствено!

Джими възприе шеговития й тон:

— Защо сте толкова безсърдечна? Тъкмо загрявах. След минута щяхте да чуете нещо заслужаващо вниманието ви. Ала сега сякаш ме попарихте с вряла вода. Хайде отново да поговорим с каква работа да се заема.

— Мислили ли сте каква професия най-много ще ви допадне?

— Иска ми се да си седя в кабинета, да подписвам чекове и да казвам на секретаря, че когато дойде господин Рокфелер, ще му отделя само пет минути. Но за тази цел ще ми трябва чекова книжка, а не притежавам такава. Е, все ще измисля с какво да се занимавам. А сега ми разкажете нещо за себе си. Нека поне за малко да забравим бъдещето на моя милост.

След час Джими се раздели с Ан и тръгна по Бродуей. Вървеше, без да се оглежда, толкова беше погълнат от мислите си. Не можеше да повярва, че семейство Пет са прекосили океана само за да го убедят да се върне в родината. А най-неприятното беше, че след като съвсем доброволно се бе озовал в Ню Йорк, пътят му към блестящото бъдеще беше затворен от нещо, което бе сторил преди пет години (фактът, че не можеше да си го спомни, буквално го влудяваше) и което бе накарало Ан да го намрази за цял живот. Замечта се, като си спомни красивото й личице, не усещаше, че се блъска в минувачите, движеше се като насън. Седмият пешеходец, в когото се препъна, го изтръгна от транса, изричайки името, от което обстоятелствата го бяха принудили да се отрече:

— Джими Крокър!