Джулиет гола

— Вече не танцувам така, както навремето. Но и не пропускам. Това е горе-долу единственото, което ни остана. Едно дълго сбогуване с онова време, когато имах мотопед и ходехме да се… бием на плажа. После хипарите започнаха да слушат северняшки соул. Но няма да го бъде дълго. Виж ни на какво приличаме.

Изведнъж Ани видя всичко съвсем ясно и й призля. Всичко беше приключило, край. Гулнес, Дънкан, нейната родилна възраст, кариерата на Тъкър, северняшкият соул, музейните изложби, отдавна умрялата акула, пенисът на отдавна умрялата акула, окото на отдавна умрялата акула, шейсетте, работническият клуб, самите работници… Тя бе дошла, защото си мислеше, че някъде съществува сегашно време, и бе последвала Гав и Барнзи, мислейки си, че те знаят къде е то. А те я бяха довели в поредната къща на призраците. Къде се намира сегашното време? Сигурно в тъпата Америка, но не където е Тъкър, или пък в тъпия Токио. Във всеки случай не тук. Как успяват хората, които не живеят в тъпата Америка или в тъпия Токио, да понасят това мотаене в минало несвършено време?

Тези хора имат деца. Ето как го понасят. Мисълта бавно се издигна през джина, който бе изпила, а после малко по-бързо — през тъмната бира над него и светлата бира над тъмната, със скоростта на всички балончета от питиетата. Ето още една причина да иска деца. Клишето гласи, че децата са бъдещето, но истината е, че те са необремененото с мисли активно настояще. Децата не изпитват носталгия, защото няма за какво, и отнемат носталгията от родителите си. Дори когато се разболяват, когато ги бият в училище, когато се пристрастяват към хероин, когато забременяват, те са в настоящето, а тя искаше да бъде в настоящето с тях. Искаше да се тревожи до побъркване за училището, побоите и наркотиците.

Тя бе осенена. Нямаше какво друго да е. Но Ани установи, че прозренията малко приличат на новогодишните обещания: човек просто ги забравя, особено ако се случат по време на северняшки соул танци, на няколко питиета. Бе преживяла три-четири такива прозрения в живота си и всеки път беше или пияна, или заета. Каква е ползата от тях? Трябва да ти се случи на някой планински връх два часа преди да вземеш съдбовно решение, но това трудно щеше да стане. А и каква полза от прозрение, което разкрива, че всичко в живота ти се върти около смъртта и умирането? Какво да прави с тази информация?

Последствието от пренебрегнатото прозрение беше, че Ани остана в клуба, пи, потанцува малко с тантурестия Гав, защото Барнзи беше зает да изпълнява стойки и кунгфу удари и да ръси пода с талк, а също защото Роз си тръгна към полунощ с разрешението на Ани и защото Тери Джаксън остана в бара да пие и да оплаква доброто старо време, когато човек можеше да се сбие с някого, без веднага да тръгнат да звънят на полицията и на бърза помощ. Когато най-после си тръгна към два след полунощ, Барнзи я придружи навън, а после и до дома й, и тя покани един почти непознат мъж да прекара нощта на кушетката, а после, седейки на дивана, го наблюдаваше как прави шпагат на пода, докато й се обяснява в любов.

— Обичам те.

— Не.

— Наистина. Обичам те. Още откакто те видях в тъпата кръчма.

— Понеже приятелката ми е гей.

— Това само ми помогна да преценя.

Ани се засмя и поклати глава, а Барнзи направи трагична гримаса. Пак беше нещо. Беше някаква шега, случка, момент, които не се отнасяше до миналото й или до историята. То се случваше сега, в нейната дневна. Може би затова бе предложила кушетката на Барнзи. За да може той да прави шпагат и да й обяснява колко е влюбен в нея и ето че тъкмо така стана.

— Не го казвам само защото правя упражнения. Напротив. Правя упражнения, защото те обичам.

— Много си мил — каза тя. — Но трябва да си лягам.

— Може ли да дойда с теб?

— Не.

— Не? Просто не?

— Просто не.

— Семейна ли си?

— Чудиш се дали мъжът ми не спи в семейната спалня и затова не те каня? Не.

— Тогава какъв е проблемът?

— Няма проблем. Всъщност има. Виждам се с някого. Но той живее в Америка.

Последователното придържане към лъжата я правеше да изглежда все по-достоверна, така, както когато много хора минават през едно място, се образува пътека.

— Така значи. Америка… — Той обърна длани нагоре, за да подсили реакцията си.

— Отношенията ни са по-различни.

— Пак си помисли.

— Барнзи, няма какво да мисля.

— Мисля, че не си права.

— За какво да мисля?

— Работата не е в мисленето — каза Барнзи с жар.

— Значи съм права. Няма какво да мисля.

— Ще се разведа. Ако това има някакво значение. От известно време го обмислям, но това, че те срещнах, ми помогна да реша.

— Ама ти си женен, така ли? Мамка му, Барнзи, ти си бил страшно нагъл.

— Да, но чуй ме. Тя мрази танците. Мрази северняшката музика. Обича тъпи… не знам. Жени с голяма коса, които печелят шоута за таланти.

Той се замисли.

— Мамка му. Точно така е. Нямаме нищо общо. Чак сега разбирам колко не си пасваме. Наистина ще се разведа. Не го казвам само заради теб. Наистина ще се разведа.

— Когато се прибереш, може да си промениш решението.

— Вече съм решил.

— Ние двамата едва ли ще сме по-добра двойка.