Джулиет гола

— Има един читателски клуб — каза Роз. — Но не е точно в града, а в едно село до Гулнес. Можеш да вземеш моята кола.

— И там има неженени мъже?

— Не точно в момента. Но един приятел, които членува, каза, че ако има някакви неженени мъже с хуманитарно образование, те в крайна сметка биха членували там. Преди две години имаше един такъв. Както и да е. Беше само идея. Другата ми идея е да отидем някъде за уикенда. Примерно в Барселона. Или в Рейкявик, ако Исландия все още съществува.

— Така. Да обобщим: най-добрият начин да правиш секс в Гулнес е или като се запишеш в читателски клуб извън града, в който няма мъже, или като заминеш в чужбина.

— Това са само първоначални идеи. Ще се появят нови. А още не сме говорили за интернет срещите. А, гледай. Като по поръчка.

В кръчмата влязоха двама мъже малко над четирийсетте. Докато единият поръчваше на бара две халби бира, другият разглеждаше джубокса. Ани го разгледа, опитвайки се да си представи, че се съблича за него или с него. Дали изобщо би изпитал подобно желание? Тя нямаше и най-бегла идея дали все още е привлекателна; имаше чувството, че не се е поглеждала в огледало от години. Тъкмо щеше да попита Роз (в такива случаи е полезно да имаш приятелка лесбийка, или пък не?), когато той започна да вика към приятеля си:

— Гав! Гав!

Избраната музика прозвуча — беше жива, бърза и ритмична соул песен, която приличаше на „Мотаун“, но не беше.

— Еба си якото! — каза Гав. — Давай, Барнзи, разкърши.

— Килимът пречи — каза Барнзи, който беше дребен, жилав и мускулест, с торбести панталони и блузка на „Фред Пери“. Ако беше шестнайсетгодишен, а Ани му беше учителка, щеше да го прецени като момчето, което е готово да се сбие с най-едрия в класа само за да покаже, че не го е страх.

Въпреки килима, той хвърли сака от рамото си. Личеше си, че на Барнзи не му трябва много, за да се въодушеви, какъвто и да беше поводът за ентусиазма му.

— Не си търси оправдания — каза Гав. — Тези дами искат да разберат какво умееш, нали, дами?

— Да — каза Роз, — само да не е много опасно.

Ани си помисли, че ако иска да сваля мъже по кръчмите, ще трябва да се научи да измисля такива отговори. Тревожеше я, че всичко става много бързо. Не че „Само да не е много опасно“ беше лаф, достоен за Оскар Уайлд, но свърши работа и двамата мъже се засмяха, докато Ани още се опитваше да пречупи устни в усмивка. Щеше да й отнеме още пет минути да оформи усмивката и още двайсет и четири часа да измисли подходящ остроумен отговор. Дотогава Гав и Барнзи най-вероятно щяха да са отпрашили.

Това, което Барнзи умееше, се оказа поредица от акробатични танцови движения, които той им демонстрира, докато траеше песента. За неизкушеното око на Ани Барнзи представляваше главозамайваща комбинация от брейк танцьор, каратист и казак — той изпълняваше завъртания, размахваше ръце, правеше удари с крака и лицеви опори, но това, което наистина впечатляваше, беше пълната липса на неудобство и абсолютната увереност, че посетителите непременно искат да видят танца му.

— Господи — каза Роз, когато танцът свърши. — Какво беше това?

— Как така какво беше това?

— Не съм виждала подобно нещо.

— Значи не живееш в Гулнес.

— Напротив. И двете живеем тук.

— И досега не сте виждали северняшки соул танц?

— Май не. А ти, Ани?

Ани поклати глава и поруменя. И защо? Какво притеснително имаше в това да каже, че не е виждала северняшки соул танц? Идеше й сама да напляска глупавите си издайнически бузи.

— Ей това е Гулнес — каза Барнзи. — Нощните танци в Гулнес. Идваме тук още от осемдесет и първа, нали, Гав?

— Откъде?

— От Скъни. Скънторп.

— Идвате чак от Скънторп, за да танцувате северняшки соул в Гулнес?

— Много ясно. Някакви си петдесет мили.

Гав пристигна от бара с бирите и ги сложи на масата, на която седяха Ани и Роз.

— Какво ще правите довечера?

За миг на Ани й хрумна идиотската мисъл, че Роз ей сега ще им обясни точно какво ще правят, а Гав, Барнзи или и двамата ще им предложат да разрешат техния сексуален проблем. Перспективата за секс с когото и да е от тези двамата не я блазнеше.

— Нищо — отвърна Ани бързо. Бързината на отговора и нетърпението, с което прозвуча, бяха диаметрално противоположни на намерението й. В трескавия й опит да попречи на Роз да заговори за техния сексплан малко или повече се долавяше предложение за секс.

— Значи ние сме на разположение — каза Гав, който бе твърде закръглен за северняшки соул танцьор, ако един северняшки соул танцьор правеше това, което бе показал Барнзи. — Уцелихме десетката. Двама готини пича и две готини мадами.

— Роз е гей — каза Ани. И добави услужливо: — Лесбийка — сякаш с това щеше да изчисти всякакви неясноти по въпроса кои вид хомосексуалност е тази на Роз. Ако се бе поддала на изкушението да се самонапляска малко преди това, може би нямаше да изтърси нещо толкова ужасяващо тъпо. За своя чест Роз само простена и вдигна очи към тавана. При положение, че можеше с пълно право да излети от кръчмата и никога повече да не се обади на Ани.

— Ани!

— Лесбийка ли? — попита Гав. — Ама истинска? Тук, в Гулнес?

— Тя не е лесба — заяви Барнзи.