Джулиет гола

Така или иначе, петнайсет години бяха отлетели. Какво друго бе отлетяло с тях? Почти сигурно — децата. Ако някога изправеше Дънкан пред съд, това със сигурност бе едно от нещата, в които щеше да го обвини. Какво още? Какво друго не бе успяла да направи заради времето, прекарано със скучен, вероломен заплес, освен това да живее така, както мечтаеше на двайсет и пет? Мисълта й отново се насочи към секса. Беше недостатъчен и неизобретателен, съзнаваше това, но все пак беше безспорен: Дънкан я бе отказал да прави секс с други хора, а нерядко — и със самия него. (Не бяха от най-сексуалните двойки, но ако някой държеше сметка за тези неща, щеше да отбележи, че той осуетяваше нейните увертюри по-често, отколкото тя — неговите.) Как можеше да навакса за петнайсет години пропуснати възможности сега, на възраст трийсет и девет? И за какво количество секс ставаше дума в случая? Да приемем, че бе срещнала мъж, когото обичаше страстно, и тази връзка бе издържала петнайсет години. Това щеше да е равно на петнайсет години секс с Различен Мъж (РМ) минус петнайсет години секс с Дънкан. Да се включи и качеството на секса в уравнението означаваше то да се усложни до степен, която отиваше отвъд нейните възможности, макар че вероятно се налагаше с оглед точността на крайния резултат.

С други думи, тя искаше да разбере дали някой друг ще иска да прави секс с нея. Но откъде да започне в Гулнес?

Попита първо Роз, защото Роз беше по-млада, а по-младите хора са по-светнати на тема секс.

— Мога да ти кажа как да срещнеш хомосексуални жени в Лондон — каза тя.

— Ясно. Мерси. Първо ще се пробвам с хетеросексуални мъже в Гулнес, но може и да се обърна отново към теб, ако не ми се получи.

— Какво ти трябва всъщност? Секс за една нощ?

— Може би. Ако се проточи втора нощ, няма да се оплача. Освен ако, разбира се, първата не се е оказала отвратителна. Познаваш ли някакви неженени мъже?

— Хммм… не. Май няма такива. Поне от вида, който търсиш.

— Кой вид търся?

— В Гулнес има дискотеки и младежи, но…

— Знам следващите четири думи, които ще кажеш.

— Кои са?

— С цялото ми уважение.

Роз се засмя.

— Може да излезем — каза тя. — Ако искаш.

— Но ти си…

— Гей? Или омъжена?

— И двете.

— Ето какво: аз няма да ловувам. Ще ти помагам ти да ловуваш. Междувременно ще си купонясваме навън. А ако ти излезе късметът, ще се извиня и ще си тръгна. Освен ако не ти трябвам за още нещо.

— Не ставай гадна.

— Не ставай досадна. Нещата доста са се променили, откакто си спала с някого за първи път. Освен ако има някого, за когото не си ми казала.

— Не. Беше с Дънкан. През 1995.

— Олеле. Приготви се за шок.

— Това ме притеснява. За какъв точно шок да се приготвя?

— Просто си представи океан от порнография и сексиграчки. Освен това — минимум трима участници.

— Божичко.

— А пет минути, след като си спряла да правиш секс с поне още двама, в мобилните телефони на приятелите ти ще се появят подробни снимки на трийсет и девет годишното ти тяло. Както и в целия интернет естествено, но то се подразбира.

— Ясно. Е, щом трябва.

— В идеалния случай ще искаш да е някой като теб, нали? Нямам предвид музейна кураторка. Имам предвид някой, който наскоро е излязъл от продължителна връзка и е също толкова объркан относно бъдещето си.

— Така е.

— Нека помисля. Как си в петък вечерта?

Ани я погледна.

— Да. Ясно. Извинявай. Да се срещнем в „Розата и короната“ в седем. Ще имам готов план.

— Сексплан ли?

— Сексплан.

„Розата и короната“, разположена по средата на пътя между колежа и музея, беше обичайната им явка. Това беше обикновена кръчма в центъра на града, най-често наполовина пълна със служители от магазините и офисите, които не се осмеляваха да посещават крайбрежните барове, където дори в събота по обед имаше диджеи. (Ани се питаше дали някъде в цялата държава има поне един диджей, който да среща трудности в професионалната си реализация с оглед на огромния брой заведения, в които имаше диджеи. Напротив, струваше й се, че търсенето на тези услуги е толкова високо, че на младите хора се налагаше да стажуват, пускайки музика в барове, като един вид задължителен общественополезен труд.) Във всеки случай в „Розата и короната“ имаше джубокс, който предлагаше „Еделвайс“ в изпълнение на Винс Хил, но това предложение рядко се приемаше, поне доколкото се простираха впечатленията на Ани. Трудно беше да свърже това място с изработването на секспланове. Ако такива изобщо се правеха, те щяха да са планове за безопасен секс с по няколко страници предупредителна информация.

Роз им взе по една малка бира и двете се настаниха в дъното на кръчмата, по-далече от група мадами с подчертано благоуханен вид, които сякаш се бяха събрали да нищят причините за поредица от крайно неудачни покупки на козметичния щанд. Ани осъзна, че е напрегната и възбудена. Не защото очакваше някакъв сериозен план, а защото някой проявяваше интерес към начина, по който тя щеше да прекара част от остатъка от живота си — много отдавна не бе давала никому повод за клюки. Тя беше нечий проект. След като дълго време не е била дори свой собствен проект.