Джулиет гола

— Брей — каза Барнзи. — Ти знаеш повече американци и от американец.

— Съжалявам — каза Ани, когато другите си тръгнаха. — Изглежда, постоянно срещаме хора, които мислят, че сме заедно.

— Ти му каза, че се виждаш с друг американец.

— Излъгах.

— Така си и помислих.

От известно време Тъкър си даваше сметка, че Ани се е увлякла по него, но на неговата възраст този факт можеше да предизвика само някакво детинско задоволство. Тя беше привлекателна жена, добра компания, мила и по-млада от него. Десет или петнайсет години по-рано той щеше да се чувства длъжен да изброи пред нея всички свои проблеми, да й обърне внимание, че връзката им е обречена, да признае, че винаги прецаква отношенията си с жените, да забележи, че двамата живеят на различни континенти и така нататък. Но той знаеше, че тя е наясно с много неща, свързани с него, така че „рекламации само на касата“. Е? Той дори не знаеше дали е способен да прави секс и дали, ако способността се окаже налице, сексът няма да го убие. И дали, ако сексът го убие, ще е доволен да умре тук, в този град, в леглото на Ани? Джаксън със сигурност нямаше да остане доволен. Но дали е склонен да се въздържа от секс, докато Джаксън порасне достатъчно, за да се грижи за себе си? Сега е на шест… Още дванайсет години? След дванайсет години Тъкър щеше да е почти на седемдесет, а това повдигаше редица други въпроси. Като например: кой ще иска да прави секс с него, когато е на седемдесет? И дали ще е способен да прави секс на тази възраст?

Най-лошото в здравословното му състояние беше, че го заливаха най-различни въпроси. Не всички въпроси бяха свързани с това дали някой ще иска да прави секс с него, когато стане на седемдесет. Имаше някои доста тягостни въпроси, свързани с безплодните десетилетия след „Джулиет“, както и за идните десетилетия (тук той с надежда употребяваше множественото число). Тези тягостни въпроси щяха да останат без отговор, което ги правеше болезнено реторични.

Ако беше герой от филм, няколко дни в непознат град с мила жена щяха да възродят вярата му в едно-друго и той щеше да се прибере щастлив у дома, за да запише велик албум. Но това нямаше как да се случи. Изворът на творческата му сила бе все така пресъхнал. Тъкмо когато беше на ръба съвсем да падне духом, Тери Джаксън натисна едно от копчетата на касетофона и залата се изпълни с познатия глас на някакъв соул музикант — Мейджър Ланс? — Доби Грей? — и Гав и Барнзи започнаха да правят салта и да се въртят на главите си насред музея.

— Хващам се на бас, че и ти можеш така, нали, татко?

— Естествено — каза Тъкър.

Ани разговаряше с най-верния „приятел ма музея“, но с крайчеца на окото си забеляза някаква възрастна жена да се снима пред снимката на четиримата излетници. Ани се извини и отиде да се запознае.

— Здравейте, Ани, уредничке на музея — каза възрастната дама. — Аз съм Катлийн. Кат.

— Познавате ли някого от снимката?

— Това съм аз — каза Катлийн. — Знаех, че зъбите ми са лоши, но не чак толкова. Нищо чудно, че ги изгубих всичките.

Ани погледна снимката и отново — възрастната жена. Доколкото можеше да прецени, жената беше на около седемдесет и пет сега, а още през 1964 изглеждаше на шейсет.

— Почти не сте остарели — каза Ани. — Наистина.

— Знам какво казваш. И тогава бях стара, и сега съм стара.

— Напротив. Виждате ли се с другите от снимката?

— Това е сестра ми. Тя почина. Мъжете… Те бяха дошли само за почивния ден. Мисля, че бяха от Нотингам. Повече не ги видях.

— Изглежда се забавлявате.

— Сигурно. Ще ми се да го бях правила повечко. Ако ме разбирате правилно.

Ани изписа на лицето си скандализирана гримаса.

— Той искаше. Непрекъснато ми пускаше ръце. Но аз се пазех.

— Човек не може да сбърка, като не прави нещо — забеляза Ани. — Само правенето на неща носи неприятности.

— Сигурно — каза Катлийн. — И какво от това?

— В какъв смисъл?

— В смисъл, че съм на седемдесет и седем и никога не съм имала неприятности. И какво от това? Да не ми дадат медал? Ти си уредничка в музей. Напиши писмо до кралицата да й обясниш моя случай. Иначе всичко е било пълна загуба на време, нали така?

— Не говорете така — каза Ани.

— А как да говоря?

Ани се усмихна разсеяно.

— Извинете за момент.

Тя отиде да потърси Роз, която даваше импровизирана беседа за типографията в плаката на „Ролинг Спюунс“, предоставен от Тери Джаксън, и я инструктира да откъсне Джаксън от баща му и да го натъпче със снакс до гушата. След това Ани дръпна Тъкър в ъгъла, където бяха изложени старите автобусни билети на Тери Джаксън, които не привличаха очакваното внимание.

— Добре ли си? — каза Тъкър. — Май всичко се развива по план.

— Тъкър, питах се дали, дали… Дали би проявил интерес.

— Към?

— О. Извинявай. Към мен.

— Аз вече проявявам интерес към теб. Употребата на условно наклонение е неуместна.

— Благодаря ти. Но май имам предвид сексуално.