Читаем Джулия полностью

Пъхна ръката си вътре, освободи резето, за да може прозорецът да се отвори свободно. Повдигна го — образува се един четириъгълник около тридесет сантиметра висок и четиридесет широк, точно на нейната височина. Пъхна главата си и успя да види пред себе си в розовото огледало, че тя запълва целия отвор. При нормални обстоятелства не би повярвала, че е възможно да се повдигне чак дотам и да провре тялото си през това малко пространство, но сега нямаше друг избор. Въздухът в банята беше мек и топъл. Не виждаше друга възможност, освен да счупи някое стъкло, но не искаше да извършва насилие върху къщата.

Докато се мъчеше да вкара раменете си през отвора, отново усети присъствие в градината. Обърна се със свит от страх стомах. Не видя никого. Поляната с убития цвят се разстилаше празна чак до масивите с цветя: никакъв знак за движение. Джулия присви очи и се опита да проникне с поглед в цъфналите, потънали в мрак храсти. Тя се изви, за да не падне, и почувства как мачка с крака бордюра с цинти.

— Знам, че сте там. Махайте се! — като каза тези думи с възможно най-авторитетния си тон, тя се почувства едновременно глупава и смела. Но нищо не помръдна в тъмната маса на храстите. След ката дълго се взира, реши, че е достатъчно сигурна, за да се обърне с гръб към градината. Отново почувства тежката топлина, която излъчваше къщата. Като си помагаше с ръце, крака и лакти, тя успя да напъха раменете си вътре. Освободената рамка на прозореца натискаше болезнено тила й. Избута се с всички сили и успя да се вмъкне до кръста.

Извъртя се, надявайки се, че тежестта на горната част на тялото ще увлече останалата. Всъщност се оказа заклещена като издут плод. Опита да се освободи с внезапно отблъскване, но само се одраска. Болката бе неочаквана, но поносима; забеляза, че й тече кръв. Опря се с всички сили на стената и като се извиваше леко, успя да напредне с още два-три сантиметра. Един последен тласък освободи ханша й и тя се намери на килима в банята. Падна на дясното си рамо; беше изгубила обувките си.

Трябваха й няколко минути, за да може отново да поеме дъх. Ръката и напипа студения мрамор на ваната. Мускулите на ханша я боляха, а стомахът и заплашваше да се изкачи в гърлото. Не смееше да мръдне от страх да не повърне. Беше и много топло на ръцете и на лицето. Накрая успя да се облегне на ваната. През тънката синя блуза мраморът й се стори много студен. Модерните мирни граждани, които водят заседнал живот, се парализират от шока, който им причинява и най-обикновената физическа болка. Джулия наскоро беше прочела тази теория в едно списание и си каза с тъга, че това изглежда вярно, поне що се отнася до нея. Чувстваше как кръвта пулсира под кожата на лицето й.

Изправи се трудно, като се държеше за ръба на ваната. Огледалата отразиха картината на една прегърбена жена, с разрошени коси, облечена в светъл разкъсан панталон. Всичко изглеждаше мрачно, розово, като през кървава мъгла. Това, което виждаше от лицето си, беше черно. Джулия бавно се приближи до мивката. Дръпна накиснатата рокля и я остави да падне на пода. После изчака да се изпразни мивката, пусна водата и си напръска лицето. Водата миришеше на стари монети. Докато се събличаше видя, че се беше одраскала на ханша; изцапаният с кръв панталон беше направо за хвърляне. Утре щеше да има синини.

Джулия се наведе, взе ключа от джоба на мократа рокля и се отправи с несигурна крачка към вратата. Хрумна й да пипне радиатора; пареше. Изключи прекъсвача на стената. Преди да излезе се сети да накисне синята рокля в студена вода.

В цялата къща горещината беше задушаваща. Стори й се, че ще й трябва цяла сутрин, за да открие всички радиатори. Все пак в дневната топлината беше поносима и Джулия остана за малко да си почине на дивана, преди да се качи горе. Ханшът я болеше много. Ниско долу, редом с големите прозорци, беше разположен стенен конвектор; в кухнята имаше още един по-малък. Джулия се облегна удобно и изпъна крака. Затвори очи. Драскотините започваха да парят, но поне не кървяха вече. Внезапно отвори очи; стори и се, че е чула нещо като тропване в трапезарията. Но сигурно идваше от кухнята — хладилниците издават толкова странни шумове. После чу съвсем ясно тропване и то идваше откъм трапезарията — сякаш се почука на прозореца. Джулия погледна натам; двойните прозорци бяха точно срещу тези на салона, така че минувачите можеха да видят градината през къщата. Двойните пердета в трапезарията бяха отдръпнати с около тридесет сантиметра. Но отвъд тях Джулия видя само тъмнина. Беше много неспокойна, на себе си имаше само сутиен и бикини, а можеха да я видят през прозореца. Може би някой наистина се криеше в градината.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература