Джулия

— Можете да кажете всичко, което желаете — отговори Джулия, макар че неговата забележка не й хареса. Добави автоматично — Имахме Кейт — после си помисли, че щом беше способна да каже това, с брака й е свършено. Като гледаше Марк — красивия изгнаник — удобно разположен при нея, кръстосал върху килима обутите си в износени боти крака, Джулия се почувства освободена от Магнус до такава степен, че трябваше да го изрази.

— Нямам сили да мисля за него, Марк — каза тя. Поне още не. Все още ме е твърде много страх. Но ставам по-силна. Мислите ли, че постъпих правилно?

— Джулия, освободена от веригите си — прихна Марк. — Разбира се, че сте направили това, което е трябвало. Страхувам се само, че той няма да ви остави намира. Смятате ли, че ще ви досажда?

— Не знам — призна Джулия. — Мисля дори, че беше дошъл да ме шпионира миналата нощ. Стори ми се, че видях в градината някакво видение, някакъв силует. Всъщност, на практика той си го призна сутринта по телефона. Ужасно ме изплаши.

Марк я гледаше сериозно и това насърчаваше Джулия да говори — неприятно щеше да й бъде, ако той се присмее на опасенията й.

— Това, което казвате, е ужасно. От него се страхувах. Трябва на всяка цена да го държите на разстояние. Честно казано, не бих повярвал на нищо от това, което той казва. Това би било в неговия стил да ви накара да се върнете при него, като ви заплашва.

— Моля ви, да не говорим повече за Магнус. Искам да ви покажа къщата. Харесва ли ви наистина? Купих я толкова набързо, че и аз самата не знам дали ми харесва. Никога не съм взимала сама решение от подобен род.

— Тя ви отива чудесно — каза той. — Но откъде изкопахте тези смайващи мебели?

— Те бяха на хората, които са живели тук по-рано. Но ми харесват. И освен това имам една грижа по-малко.

— Тогава всичко е наред — каза той, усмихвайки се. Джулия го разведе из къщата, като му показваше всички стаи, докато стигнаха до спалнята й.

— Но тук можеш да завриш — каза Марк. — Въпреки отворените прозорци. Радиаторите сигурно са включени. Къде са те?

— Не, изключих ги вчера — каза Джулия, като отиде към голямото сиво тяло. Погледна контакта и видя, че е натиснат. — Странно, бях сигурна… Може би пак съм го включила. Не, невъзможно, защото беше ужасно топло още когато пристигнах в къщата. Не знам как е станало, но сигурно съм се излъгала. — Тя се наведе и премести ключа нагоре. — Така е изключено, нали?

— По принцип, да — каза Марк. Пресече стаята и пипна с пръсти горната част на радиатора. — Във всеки случай работи. На най-висока степен. Сигурно има полтъргайст в къщата.

— Надявам се — каза Джулия. — Това ми харесва. Когато говоря такива детински и идиотски неща, вие само се усмихвате. Магнус би направил гримаса на отвращение.

— Магнус има принципи.

— И силна душа.

— Пфу! Прощавате ли на Лили, че ми разкри вашата тайна?

— На вас — да, но не и на Магнус. Заради него прекарах доста тъжна нощ.

— Ако ме вземете на покупки с вас, ще ви помогна напълно да освободите мислите си от Магнус.

— Вие сте чудесен. Но ще трябва да ми помогнете да нося много тежки неща.

— Моят гръб ви принадлежи. — Произнесена от Марк, тази реплика имаше подчертано сексуален подтекст. Вместо отговор, Джулия го хвана под ръка. Един толкова безотговорен мъж като Марк не можеше да представлява никаква заплаха.

— Ако ми помогнете, може би ще ви се издължа, като ви помогна да сложите легендарната бъркотия в апартамента ви в Нотинг Хил.

— Сделката е сключена — каза Марк.

3

Дълго време след това Джулия си спомняше за този, прекаран в пазаруване следобед, с носталгично удоволствие, примесено със съжаление. Сякаш беше напълно необвързана, весела, безгрижна, независима — момичето, което би могла да стане преди десет години, ако не беше хипнотизирана от Магнус Лофтинг. С Марк взеха Роувъра и спряха първо на Оксфорд Стрийт, където тя купи кърпи, чаршафи и различни прибори, от които имаше нужда в кухнята. После отидоха в Харод’с. Марк настоя, за да й подари една интересна малка зелена гривна, не много скъпа за Харод’с. Накрая стигнаха до Фортнъм и Мезън’с, където Джулия прекара един час, толкова весел, колкото и скъп, в покупка на екзотични продукти. Няколко пъти видя как други клиенти я гледат накриво и разбра, че вдига много шум, но нито веднъж не се почувства притеснена, нито отблъсната. Колкото до Марк, той изглеждаше очарован от нейната невъздържаност. Видимото му удоволствие от нейния ентусиазъм допълнително го подхранваше: Джулия се чувстваше опиянена от радост, щастлива и без проблеми. Пиха чай, после оставиха Роувъра с целия багаж на паркинг и отидоха в един пъб. Вечерта Марк я заведе в малък ресторант в Нотинг Хил. През целия си пълнолетен живот, Магнус не беше стъпвал в пъб. Магнус щеше да избяга от „Арката“ само при вида на менюто, написано с тебешир на плочи, прикрепени към стените. След вечеря отидоха в друг пъб, където Марк, по-скоро стеснително, покани Джулия в апартамента си: „Всъщност в стаята ми. Вие не сте идвали никога“.