Джулия

— Някой друг път, скъпи Марк. Трябва да подредя покупките си. Освен това пих много, за да рискувам да дойда у вас.

Тази нощ тя сънува зловещи неща. Пресичаше Холанд Парк с тежки и бавни крачки — Холанд Парк беше пълен с бронзови статуи и паметници. Беше сама. Магнус беше изчезнал някъде и Джулия знаеше, че е с друга жена. Кейт подскачаше пред нея, клатейки глава, бялата й рокля се развяваше на сивозелената светлина. Джулия се опитваше да върви по-бързо, за да защити Кейт, но всяка крачка й струваше огромно усилие, сякаш вървеше през блато. После видя, че Кейт си има компания — малкото русо момиченце, което беше видяла първия път, когато бе отишла в парка. Двете момичета танцуваха отпред, без да й обръщат внимание. Главите им с еднакви златистобели коси пореха плътния въздух. Джулия искаше да затича, но краката й бяха като парализирани. Другото момиченце говореше бързо на Кейт, казвайки й отвратителни и неверни неща, но Кейт беше пленена. Когато Джулия се приближи до тях, двете момичета обърнаха глави към нея; очите им блестяха по един и същи начин и Кейт каза: „Върви си, мамо.“

После носеше трупа на Кейт през един град. Както преди русото момиченце танцуваше пред нея, показвайки пътя. Джулия я следваше по оживените и залети от слънце улици, докато стигнаха до един ужасен и порутен квартал: мръсни, черни улички, тухлени къщи без покриви, с прозорци, заковани с дъски. Един гърбушко, който накуцваше, й се усмихна, когато мина край нея. Момиченцето влезе в една от къщите през сводест вход без врата. Джулия се боеше, но се застави да я последва. Без да разбере как, се намери на един покрив, където мизерно облечени мъже, очевидно безработни, я гледаха втренчено. Ръцете ужасно я боляха и Кейт й беше натежала. Момиченцето беше изчезнало през друга арка. Джулия знаеше, че трябва да стои на покрива, с трупа на дъщеря си на ръце — права, с часове, докато тези бедняци я разглеждаха. Сцената беше потопена в атмосфера на отчаяние, престъпност, аморалност. Джулия искаше да си отиде, но не можеше.

Събуди се в нагрятата стая, все още в плен на съня, който лепнеше по нея с аромата на отчаяние. Кейт й липсваше ужасно. С широко отворени в тъмното очи, животът й се стори изтъкан само от траур и несигурност. С нотка на неодобрение, установи, че желае компанията на Марк, не сексуално, а за да бъде до нея, заспал равномерно, с повдигащи се гърди. Обърна се на другата страна и зарови глава във възглавницата, която още носеше миризмата на магазина. В съня си беше отметнала единственото одеяло, което беше сложила на леглото. Затвори очи и се опита да се отърси от атмосферата на съня. Тогава именно чу шум — същия, който я беше събудил предишната нощ. Това беше леко и тихо шумолене, идващо от коридора или от стълбите. Джулия се сгърчи, после се отпусна. Би трябвало да е от полъха на вятъра, който раздвижва двойните завеси в антрето.

Чу ясно как нещо падна в приземния етаж и се изправи като наелектризирана — първата й мисъл беше, че Магнус се е промъкнал в къщата и беснее. Усети най-напред познатия страх, после, докато напрягаше слух, той премина постепенно в яд: нямаше да търпи мисълта, че Магнус е в къщата. Доближи китката си съвсем близо до лицето си и погледна часовника. Минаваше два часа. Ако Магнус беше навън в този час, сигурно беше пиян. През последните две години беше започнал да пие повече от обичайното и често се връщаше в къщата на Гайтън Роуд пиян и разярено предъвкваше някакво събитие от вечерта. Джулия се измъкна от леглото, навлече една нощница и се намъкна в халата за баня. Отвори вратата като задържа дъха си и се ослуша внимателно, но не чу нищо.

Джулия излезе от стаята и тръгна по коридора, като внимаваше да не вдига шум. Стигна до стълбите и чу отново шумолене от плат: сърцето й щеше да спре. Протегна ръка и запали внезапно лампата на стълбите. Нямаше никой. Можеше да види тежките завеси, които покриваха прозореца на антрето — бяха напълно неподвижни. Шумоленето, което бе чула, подсказваше човешко присъствие, но това беше шум предизвикан от жена: невъзможно бе да се дължи на Магнус. Джулия бавно слезе по стълбите и спря в антрето. Всичко беше тихо. Ориентира се по стълбищното осветление и бутна вратата на дневната. Луната посребряваше дивана и килима с нематериална светлина. На пода светлееше книгата на Лили.

— Магнус? — каза тя сериозно, след като влезе в стаята. — Магнус. — Никакъв отговор. Джулия усети, че очите я боляха; драскотините по ханша и също пулсираха болезнено. — Кажи нещо, Магнус! — Никак не беше в стила на Магнус да се крие зад някой фотьойл в тъмна стая. Много по-характерно за него би било да се нахвърли с крясъци върху нея.

Джулия бързо обходи с поглед стаята, но не забеляза нищо нередно. Дневната изглеждаше заспала, безлична, чужда: мебелите на МакКлинтъкови приличаха на тежки животни, приклекнали около локва с вода. Двойните пердета бяха дръпнати и тя можеше да види градината, малко обезпокояваща на вид под сребърната светлина. Там също не помръдваше нищо. Джулия се обърна, за да огледа внимателно стаята.