Джулия

Тогава видя каква беше причината за шума. Цветята на Лили лежаха на килима в локва вода, а вазата, в която ги бе сложила Джулия, беше строшена на четири или пет неравни парчета. Джулия сподави вика, който напираше в нея, и поднесе ръка към устата си. Някой беше ударил вазата в масата от акажу, после беше хвърлил цветята на земята. Тя изтича до прозореца и дръпна дръжката, която поддаде лесно. Прозорецът се отвори навън, пропускайки щедри вълни от свеж и влажен въздух. Не беше заключен. Предишната нощ обаче тя напразно се беше опитвала да го отвори. Затвори прозореца и завъртя ключа. Магнус сигурно е намерил начин да влезне и след като беше счупил вазата се е измъкнал през градината. Във въображението й тази сцена придоби същата атмосфера на непоправимо бедствие, на отблъскваща аморалност, както онази част от съня й на покрива — едно всепоглъщащо отчаяние.

Джулия се наведе и събра парчетата от вазата, разпръснати по мокрия килим. Занесе ги в кухнята и ги остави на масата — по-късно щеше да се опита да ги залепи. На връщане в трапезарията събра и глупавите цветя със счупени дръжки и отиде да ги изхвърли в малкото кошче за боклук, под мивката в кухнята. Представи си Магнус, който се прибира вкъщи, пиян, бесен, като си говори сам и се клатушка като мечка по Кенсингтън Хай Стрийт. Без съмнение — каза си тя — ще отиде да види някоя от своите приятелки.

След като попи част от водата с един парцал взет от кухнята, Джулия се качи в стаята си. Беше неспокойна и разгорещена и легна, за да дочака утрото. Смяташе, че ще бъде невъзможно да заспи, но очите и се затвориха от само себе си. Точно преди да се унесе й се стори, че чува далечен смях — подигравателен и пълен с омраза. Пластове от топъл въздух тежаха върху нея; в един от сънищата й, между честите събуждания, Кейт и тя бяха птици и се носеха върху топли въздушни течения. В небето те бяха свободни, никой не можеше да ги види. Жадуваше за анонимност, за раздяла, за самота. Може би — си каза — наистина искаше да полудее.

— Във всеки случай, това ще ми даде възможност да видя къщата — говореше Лили по телефона, малко преди обяд. — И ще бъде чудодейно разрешение на нашия проблем. Обикновено се събираме при мистър Пиго, в Шефърд, с Бъш, но той трябваше да боядисва в къщи и боята мирише из целия апартамент — крайно неприятно, както можете да си представите. Мисис Флъд не иска да дойде в Плейн Три Хаус, защото държи да работи само в приземен етаж, а не можем все пак да се разположим във входа на сградата, нали? Мис Пинър и мис Тут живеят заедно в едно студио в Уест Хемпстед, но и те не са на приземен етаж. А мистър Аркрайт казва, че жена му не иска и да чуе да бъде проведен сеанс у тях. Виждате в какво положение сме, скъпа. Бихме ли могли да се съберем в новата къща? Знам, че се натрапваме, още повече това е първият ви опит в подобен род неща, но вече не знам какво да правя, за да намеря някоя стая на приземен етаж; изглежда те просто не съществуват никъде.

— Какво говорите, уверявам ви, че ще ми достави удоволствие — каза Джулия, която всъщност си мислеше със смесени чувства за пристигането на мисис Флъд и цялото обкръжение на Лили. От друга страна, ако Магнус обикаляше наоколо и следеше къщата, щеше да му бъде за урок да види цялата тази тълпа от хора. Тя си го представи пред къщата, цялата осветена, колите — паркирани от двете страни на улицата: това ще бъде символът на нейната независимост. — Ще се радвам, ако мога да ви помогна — каза тя. — В колко часа се събирате обикновено?

— Вие сте ангел — каза Лили, развълнувано. — В девет часа. Другите ще бъдат толкова доволни…

— Трябва ли да предвидя разхладителни напитки? Или нещо за ядене?

— Кафе или чай. Някакви бисквити. Ние не сме претенциозни в това отношение.

Джулия прекара останалата част от сутринта на слънце в градината, като полудремеше, получетеше „Херцог“. След като обядва, тя се върна в градината с чаша джин-фис. Напитката и топлината на слънцето й припомниха летните следобеди в Америка — в къщи или в колежа, следобедите с песни на Нат Кинг Кол по радиото, с момчета, които идваха, за да се разположат удобно на тревата. Джулия остана с часове в това носталгично настроение и, заслепена от слънцето, дочете „Херцог“.

В четири часа внезапно й хрумна нещо и тя влезе в къщата, за да се обади на Марк.

— Сигурна съм, че е абсолютна глупост — каза тя, изпитвайки известна неловкост, — но Лили настоя да се включа в групата й от обожатели на демони или не знам на какво и сега, когато те наистина ще се съберат, се чувствам малко особено. Не бихте ли могли да дойдете, за да ми държите ръката?

— Това няма да се хареса на Лили — каза Марк.

— По дяволите Лили! Дори не съм и казала още, че не удържа на обещанието си, след като се е обадила на Магнус. Знаех си, че няма да може да се сдържи. От друга страна, изобщо не съм сигурна, че вашето присъствие ще й бъде неприятно. Нали сте си приятели сега? Мислех, че се разбирате добре.

— Лили си е втълпила разни неща по отношение на мен — каза Марк, смеейки се. — Мисля, че се чувства отговорна за мен.